Определение № 605 от 09.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1522/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр.1, вр. чл.248, ал.3, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Й. Калеин, чрез адв. А. С., срещу определение № 2905/13.02.2025 г., постановено от Софийски градски съд по в.гр.д. № 8666/2024 г., с което е оставена без уважение молбата му от 22.01.2025 г. за изменение на решение № 6405/21.11.2024 г. по гр. дело № 8666/2024 г. на Софийски градски съд, в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че неправилно съдът е присъдил юрисконсултско възнаграждение, тъй като по делото не са представени доказателства, че представителят на ответника е юрисконсулт; не са представени доказателства за назначаване на лицето на длъжността; не е представено удостоверение за придобита юридическа правоспособност. Според жалбоподателя е налице неравно третиране на юридически лица, които са представлявани от юрисконсулти спрямо тези, които се представляват от законните им представители с юридическо образование. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Насрещната страна – „Топлофикация София“ ЕАД, както и третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД, не изразяват становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателя приема следното: Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С въззивното решение по гр. дело № 8666/2024 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 501 от 11.01.2023 г. постановено по гр.д.№ 12406/2022 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу Г. Й. Калеин, установителни искове по чл.422 ГПК и на основание чл.78, ал.8 ГПК Г. Й. Калеин е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. С определение по гр.д. № 1523/2025 г., настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, постановено по гр.д. № 8666/2024 г. по описа на Софийски градски съд. Молбата на Г. Й. Калеин с правно основание чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за присъденото юрисконсултско възнаграждение, е оставена без уважение от въззивния съд. Въззивният съд е изложил съображения, че при присъждане на юрисконсултско възнаграждение липсва дискриминация; че няма пречка ЕТ или управители на търговски дружества с юридическо образование да упълномощят юрисконсулт да представлява съответния търговец; че не е необходимо да се доказва уговаряне и заплащане на юрисконсултско възнаграждение от страната, като е уточнено, че уредбата на същото е различна от тази на присъждане на адвокатско възнаграждение. Посочено е, че законът е ограничил юрисконсултските възнаграждения до конкретен размер и не е необходимо да се доказва заплащането им. Определението на въззивния съд е правилно. Присъждането на юрисконсултско възнаграждение е уредено в нормата на чл.78, ал.8 ГПК, който предвижда, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Безспорно юрисконсултът, който представлява страната, трябва да притежава юридическо образование и правоспособност, като в практиката на ВКС трайно се приема, че дори и представителят да не е на длъжност „юрисконсулт“, а да е друг служител с юридическо образование, правото на присъждане на юрисконсултско възнаграждение остава валидно, стига представителят да е упълномощен и да е осъществено процесуално представителство – определение № 744/17.02.2025 г. по ч.гр.д. № 2422/2024 г. на III г.о. на ВКС. В тази връзка неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че страната, представлявана от юрисконсулт, следва да представя доказателства, че процесуалният му представител е юрисконсулт, т.е. доказателства за назначаване на лицето на длъжността и удостоверение за придобита юридическа правоспособност. Необходимо е единствено представяне на пълномощно, каквото е налице по делото – л. 14 от въззивното дело /заверен препис/. Не е необходимо да бъдат представяни и доказателства за реално заплащане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като то се присъжда на основание правото на страната при благоприятен за нея изход по спора, а не на основание действително извършени плащания – така определение № 50005/7.02.2023 г. по ч. гр.д. № 2517/2022 г. на IV г.о. на ВКС. Размерът на присъденото от въззивния съд юрисконсултско възнаграждение не надхвърля максималния размер, определен по реда на чл.37 ЗПП и същият е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Неоснователни са и доводите, че нормата на чл.78, ал.8 ГПК противоречи на принципа за равенство на всички пред закона - чл.6, ал.2 от Конституцията и на чл.14 от ЕКЗПЧОС, установяващ забрана за дискриминация при упражняване на правата по Конвенцията. С оглед изложеното, частната жалба срещу определението на въззивния съд, с което по реда на чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на въззивното решение в частта за разноските, се явява неоснователна, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,