Определение № 1052 от 10.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 226/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от С. К. Б., З. Д. И., И. Д. Д. и А. Н. Т. чрез процесуален представител срещу определение № 19891 от 14.10.2024 г., постановено по административно дело № 5607/2024 г. от Административен съд София-град, с което е прекратено производството по делото. По наведени доводи за неправилност на определението, като незаконосъобразно се иска отмяната му и претендират присъждане на направените деловодни разноски. В представен от процесуален представител писмен отговор ответникът – директорът на ОП „Екоравновесие“ излага твърдения за недопустимост на жалбата като подадена след изтичане на срока за обжалване на определението и същата бъде върната, а производството прекратено, алтернативно се твърди неоснователност на жалбата с искане обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирани страни. Съобщенията за постановеното по адм. дело № 5607.2024 г. е връчено на 28.11.2024 г. на Т., а на останалите трима на 29.11.2024 г., като частната жалба, видно от пощенското клеймо е подадена по пощата на 06.12.2024 г., при което същата е допустима, като подадена от Б., И. и Д. и е недопустима, като подадена след изтичане на преклузивния срок от Т., като в тази част същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да прекрати производството по делото с обжалваното пред настоящия състав определение АССГ приема, че оспорената пред него заповед № 51/29.04.2024 г., издадена от врид Директора на ОП „Екоравновесие“ на основание чл. 11, т. 15 от ПОД на ОП „Екоравновесие“ е забранен достъпа и посещенията на външни лица на територията на ветеринарна клиника „Връбница“ с изключение на дните вторник и четвъртък от 10 ч. до 13 ч., с предварително съгласуване с ръководител и до три лица на ден е акт с характера и белезите на вътрешнослужебен такъв по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК. Определението е правилно. Предвид съдържанието на заповедта безспорно се установява, че с нея са разпоредени правила за допускане на външни лица до ветеринарна клиника, които следва да бъдат съобразявани и изпълнявани от служителите в нея, при което същата е акт по чл. 2, ал.2, т.3 АПК, с която не се засягат права и интереси на лица извън администрацията на ОП „Екоравновесие“. При това и доколкото частните жалбодатели не попадат в посочената категория правилен е изводът, че заповедта не засяга пряко и непосредствено техни права и интереси. Още повече, че същите твърдят, че се засягат желанията им като доброволци да полагат грижи за животните, които било ограничени без обаче да се отчита факта, че в случая се касае до ветеринарномедицинско заведение, в което се осъществява лечебна дейност. Наведените доводи за наличие на правен интерес, поради това, че юридическите лица, в чийто предмет на дейност е предвидена дейност защита на животните могат да осъществяват контрол в случая са неотносими към жалбодателите, които твърдят, че са представители на фейсбук общности и не представят доказателства за надлежно регистрирани юридически лица, в които да са членове. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение