Определение № 1615 от 28.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 952/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Б. Р. К. и Л. Б. К. чрез процесуалния им пълномощник – адв. Н. Г. Н., срещу разпореждане № 550/16.10.2024г. по в. гр. д. №119/2024г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което са върнати поради процесуална недопустимост частната им жалба с вх. № 4010/16.09.2024 г. и допълнителна молба към нея, подадени срещу определение № 485/26.07.2024 г. по в.ч.гр.д. № 119/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с което съдът се е произнесъл по искания по чл. 248 и чл. 250 ГПК в производство по чл. 423, ал. 1 ГПК, по подадено възражение срещу заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. №1959/2011г. от Районен съд – Дупница. Жалбоподателите поддържат, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Считат, че правилно въззивният съд е приел възражението им по чл. 423 ГПК, но не се е произнесъл по искането за спиране на изпълнението на заповедта и нейното обезсилване, които трябвало да уважи. Твърдят, че искането им за допълване е подадено в срок и е основателно. Предвид изложените доводи се претендира отмяна на обжалвания акт. Ответникът по частната жалба – „Банка ДСК“ АД оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор от 03.01.2025г. чрез процесуалния си пълномощник - юриск. Г. К., като счита, че същата е неоснователна и произнасянето на въззивния съд е изцяло съобразено с правомощията му и производството по чл. 423 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: За да постанови обжалваното разпореждане, Окръжен съд – Кюстендил е приел, че с определение № 277/13.05.2024г. по в.ч.гр.д.№119/2024г. е прието на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, подаденото от Л. Б. К. и Б. Р. К. възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 21.07.2011 г. по ч.гр.д. № 1959/2011 г. по описа на РС – Дупница, и е осъдил "Банка ДСК" ЕАД да заплати на Л. Б. К. и Б. Р. К., разноски за производството, за адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на 1525,00 лв., като е върнал делото на РС - Дупница за даване на указания до заявителя по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК. С определение № 485/26.07.2024 г. Кюстендилският окръжен съд, сезиран с две молби – от жалбоподателите за допълване на определението и от ответника с искане по чл. 248 ГПК, е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното определение № 277/13.05.2024г. по в.ч.гр.д.№ 119/2024г., по молбата по чл. 250 ГПК е отхвърлил искането на К. чрез адв. Н. за обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, от 21.07.2011г. по ч.гр.д.№1959/2011г. Районен съд – Дупница и искането за спиране на изпълнението на гореописаната заповед за изпълнение, и на основание чл. 248 ГПК е отменил постановеното определение № 277/13.05.2024г. по в.ч.гр.д. № 119/2024г., в частта, с която „Банка ДСК“ ЕАД е осъдена да заплати на Л. Б. К. и Б. Р. К. разноски за производството в размер на сумата 1500,00 лв. - адвокатско възнаграждение. Срещу определението е постъпила частна жалба, изпратена по пощата с вх. № 4010/16.09.2024 г. и допълнителна молба към нея, като с атакуваното разпореждане № 550/16.10.2024г., ОС – Кюстендил е върнал същите, като е посочил, че частната жалба е процесуално недопустима поради липса на предмет на обжалване, като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Изтъкнал е, че съгласно съдебната практика е изключена възможността за обжалване на определението по чл. 423 от ГПК на основание чл. 274, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ГПК, доколкото в закона не е предвидена изрична възможност този акт да бъде предмет на инстанционна проверка (чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК), както и поради това, че определението по чл. 423 от ГПК няма характер на акт, преграждащ по-нататъшното развитие на делото. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 247 ГПК решението за поправката може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, респ. определението по чл. 247 ГПК, съответно чл.248 ГПК и чл. 250 ГПК, във връзка с определение по чл. 423 ГПК също не подлежи на обжалване. ВКС, състав на Първо търговско отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, но разгледана по същество е неоснователна. Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обективирани в т. 8 и т. 15, производството по чл. 423 ГПК е уредено от закона като извънредно, отменително и едноинстанционно, а определението по чл. 423 ГПК не е преграждащо, не е и от категорията на определенията, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Това определение е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол, поради което подадена срещу него частна жалба е недопустима. С определението по чл. 423, ал. 1 ГПК не се прегражда производството, а настъпват предвидените в закона правни последици, като се предоставя възможност на кредитора да предяви иск по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК, а относно разноските, направени в заповедното производство, съдът се произнася в исковото. Определението на окръжния съд по реда на чл. 423 ГПК няма характер на акт, преграждащ по-нататъшното развитие на делото по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и не е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона. Следователно и определенията, с които съдът се произнася по искания за допълване на този акт, респ. за поправка на очевидна фактическа грешка в него, или за неговото изменение в частта за разноските, чиято обжалваемост е по същия ред като на акта, до който се отнасят, не подлежат на самостоятелно инстанционно обжалване. Предвид горното въззивният съд правилно е приел, че жалбата е процесуално недопустима и е разпоредил връщането й. Обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора на частните жалбоподатели не се следват разноски, а ответникът не е заявил искане за присъждане на такива за настоящото производство. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение