Решение № 284 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11623/2015 г.

Решение № 284 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11623/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на М. Х. Х., с ЕГН **********, от с. Е., срещу решение № 1589 от 31.07.2015 г. по адм. д. № 3296/2014 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт № 241400916/07.08.2014 г., издаден от В. П. А. на длъжност началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и М. Г. Г. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП П. - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1124/05.11.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П., в частта за допълнително установения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., ведно със съответните лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отменен ревизионният акт. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не взема становище. На 28.10.2016 г. е постъпила писмена защита от юрк. Стоянов, в която са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На 07.11.2016 г. от юрк. Стоянов са постъпили и допълнителни писмени бележки, в които са развити съображения относно валидността на оспорения ревизионен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, разгледана по същество, е основателна поради следните съображения: Предмет на спора пред Административен съд - П. е бил Ревизионен акт № 241400916/07.08.2014 г., издаден от В. П. А. на длъжност началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и М. Г. Г. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП П. - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1124/05.11.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П., в частта за допълнително установения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., ведно със съответните лихви. За да отхвърли жалбата на М. Х., първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Съдът е констатирал, че основата за облагане с данък върху доходите е определена по особения ред на чл. 122 ДОПК, поради наличието на хипотезата на т. 7, ал. 1 от същата разпоредба. При изготвяне на паричния поток в годишен аспект за ревизирания данъчен период органът по приходите е съобразил конкретните моменти, в които паричните средства са излезли от патримониума на лицето, като формираните отрицателни разлики, представляващи парични средства с недоказан произход към момента, в който фактически са извършени разходите формират годишната основа по реда на чл. 122 от ДОПК за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. За процесната 2007 г. е установено превишение на разходите спрямо доходите в размер на 209 160,44 лв. За лицето са определени дължими ЗОВ общо в размер на 3 036,20 лв. /които не са оспорени от Х./. Съдът е приел, че РЛ не е опровергало констатациите в РА, като в тази връзка не е кредитирал представените договори за заем и други документи, както и приетата по делото ССЕ. Така постановеното решение е неправилно, постановено е в противоречие с материалния закон. От данните по делото се установява, че обжалваният ревизионен акт е издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, след констатирани от органа по приходите обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. Разпоредбата на чл. 17 от ЗДДФЛ сочи, че данъчната основа за облагане с данък върху доходите е годишна. При това положение, за да е налице основа за облагане по смисъла на чл. 123 от ДОПК, установеното превишение на разходите над приходите следва да е на годишна база. При формиране на баланса на разполагаемите парични средства, органите по приходите трябва да установят общия размер на всички получените суми, които са на разположение, съответно общия размер на всички разходвани за годината суми и спрямо тези общи размери да се извърши съпоставка дали получените и разполагаеми суми превишават разходите или обратното. В конкретния случай обаче основата за облагане с данък върху доходите неправилно е определена като сбор от установените моментни отрицателни салда. От изготвения паричен поток на М. Х. в ревизионния доклад стр. 6,7 е видно, че приходните органи, неправилно са извършили съпоставка между приходите и разходите на ревизираното лице на месечна база, а не на годишна. Констатиран е недостиг на парични средства към 30.01.2007 г., към 13.02.2007 г., 30,03.2007 г. и към 31.03.2007 г., като сборът им е в общ размер на 209 160,44 лв. Именно в този размер е определена и данъчната основа по чл. 122 ДОПК за 2007 г. Настоящият касационен състав намира, че незаконосъобразно органът по приходите е изготвил паричния поток на лицето чрез използване на метода на моментните салда, при което се нарушава принципът на установяване на превишение само върху годишна база на паричния поток. Облагането с данък върху доходите на физическите лица се осъществява на годишна база при формиране на една облагаема данъчна основа, спрямо която се прилага съответната за периода данъчна ставка. При определяне на основата за облагане с данъци, дори и при особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, трябва да се формира обща стойност, независимо, че към определени моменти може да се налице несъответствие между приходи и разходи. Установеният недостиг на парични средства в моментните им размери съставлява основание за извършване на облагане по особения ред по чл. 122 ДОПК, но не и база за облагане. Този принципен подход се потвърждава както от съдържанието на материалните закони, така и от процесуалните норми на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В този смисъл е и практиката на ВАС. К. е приел за правилен подходът на ревизиращите органи по определяне на данъчната основа за облагане съобразно размера на недостига по моменти салда, съдът е допуснал неправилно приложение на закона. Видно от РД на стр. 7 размерът на приходите за 2007 г. е 805 023,45 лв., а разходите са 517490,83 лв. Налице е положително салдо в размер на 287 532,62 лв., т. е. не е налице недостиг на парични средства. Налага се извод, че имущественото състояние на лицето за ревизирания период съответства на доходите му, съответно не е налице основание за прилагане на особения ред по чл. 122 и сл. ДОПК и за допълнително начисляване на данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 49254,95 лв., ведно със съответните лихви - 34597,96 лв. Предвид изложеното, касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства и неправилно прилагане на материалния закон и затова следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по същество на спора, с което ревизионният акт в частта относно установените задължения по ЗДДФЛ за 2007 г., ведно с лихвите за забава следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Разноски: С оглед изхода на спора решението следва да бъде отменено и в частта, в която М. Х. е осъдена да заплати на дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 3045,59 лв. Независимо от резултата по делото на касатора не се дължат разноски и за двете инстанции, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,