Определение № 88 от 13.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4309/2021 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от от М. И. П. против определение № 260101 от 25.06.2021 г. по в.гр.д.№ 463/2018 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е оставена без уважение, подадената от нея молба по чл. 248 ГПК за изменение на въззивно решение № 260077 от 16.12.2020 г. по гр.д.№ 463/2018 г. на Окръжен съд-Ловеч в частта за разноските за въззивна инстанция, които П. И. В. е осъден да и заплати в размер на 762,50 лв., и които тя е осъдена да му заплати за въззивното производство в размер на 710 лв. В частната жалба се прави оплакване за неправилно разпределение на разноските съобразно дяловете, които страните получават и вписаните разноски в списъците по чл. 80 ГПК. Ответникът по частната жалба П. И. В. я оспорва. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т. 2 ГПК. Тъй като обжалваното определение по чл. 248 ГПК е постановено за първи път, макар и от въззивна инстанция, обжалването му е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК, т.е. не е необходимо обосноваване на основания за селекция. В този смисъл т. 24 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Затова не се обсъжда изложението, подадено с частната жалба. Тъй като възиввоното решение се допуска до касационен контрол по касационна жалба, подадена от П. В. в частта по извършване на делбата с определение по чл. 288 ГПК по гр.д.№ 4310/2021 г. на ВКС, І гр.о., подадената, частна жалба от П. против определението по чл. 248 ГПК за изменение на същото въззивно решение в частта за разноските пред въззивна инстанция следва да се разгледа в същото производство. Изходът от частната жалба зависи от основателността на подадената касационна жалба против въззивното решение. Разноските пред РС се разпределят между съделителите в първата инстанция по правилото на първото изречение на чл. 355 ГПК, като всеки съделител дължи разноски за извършване на делбата съобразно стойността на дела си от съсобствеността /квотата, която притежава от делбените имоти, а не от стойността на дела, който получава във втората фаза/ Разноските за въззивното и касационното производство по дела за делба и разноските по претенцията за сметки във всички инстанции обаче се разпределят по правилото на чл. 78 ГПК, т.е. зависят от допустимостта и основателността на претенцията, съответно на въззивната и касационната жалба. Затова настоящото ч.гр.д.№ 4309/2021 г. на ВКС, І гр.о. образуваното по частната жалба против определението по чл. 248 ГПК следва да се присъедини към гр.д.№ 4310/2021 г. на ВКС, І гр.о., образувано по касационна жалба, подадена от В.. Действително в производството по сметките не е допуснато касационно обжалване и в тази част съгл. чл. 296, т.3 ГПК въззивното решение влиза в сила, но разноските за тази част от делбеното производство не могат да бъдат отделени на този етап. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение