Определение № 11566 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10169/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 216а във вр. с чл. 204, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба на "Силвия Вивентис" ЕООД, подадена чрез упълномощения адвокат М. Георгиев, против определение № 978 от 19.09.2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, постановено по преписка № КЗК-777/2024 г., с което е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на временна мярка „спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на сушени дъски бичени от иглолистна дървесина за ремонт на товарни вагони, собственост на „БДЖ - Товарни превози“ ЕООД, за едногодишен период“, открита с решение № F557268 от 19.08.2024 г. на управителя на „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД, с уникален № 01558- 2024-0020 в ЦАИС ЕОП. С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон I съществено нарушение на процесуалните правила. Макар в жалбата да не е формулирано конкретно искане, от нея може да се извлече претенция за отмяна на обжалваното определение и вместо него да се постанови друго, с което да бъде наложена временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществената поръчка. Ответникът – управителят на „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД, не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 216а, ал. 1 ЗОП. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалба на „Силвия Вивентис“ ЕООД срещу решение № F557268 от 19.08.2024 г. на управителя на „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка чрез публично състезание, с предмет: „Доставка на сушени дъски бичени от иглолистна дървесина за ремонт на товарни вагони, собственост на „БДЖ - Товарни превози“ ЕООД, за едногодишен период“. Оспорващото дружество е направило особено искане за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществената поръчка, което КЗК е счела за неоснователно и го е оставила без уважение. За да постанови този резултат, Комисията се е позовала на нормите на чл. 204, ал. 2 и ал. 3 ЗОП във вр. с чл. 203, ал. 1 ЗОП и е приела, че макар жалбоподателят да притежава качеството „заинтересовано лице“ по смисъла на чл. 198, ал. 1, т. 1 ЗОП, във връзка с § 2, т. 14 от Допълнителните разпоредби на закона, той носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата, което не е направил - не е изложил обосновани и подкрепени с доказателства съображения, даващи основание за преценка, че интересите на страните и по-специално тези на жалбоподателя, ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. В мотивите на обжалваното определение е отразено, че предметът на обжалвана обществена поръчка е с обществено значение, тъй като касае осигуряването на нормалното протичане на основната дейност на възложителя, а именно железопътен превоз на товари, поради което в случая следва да се даде превес на обществения интерес, пред индивидуалните икономически интереси на жалбоподателя. КЗК е преценила, че процесният случай попада в хипотезата на чл. 204, ал. 3 ЗОП, тъй като от спирането на процедурата ще настъпят значително по-големи вреди за засегнатите страни - възложител и обществото като цяло, които превишават ползата от нейното налагане. Съобразени са нормите на чл. 112, ал. 8 и чл. 204, ал. 4 ЗОП. Определението е валидно, допустимо и неправилно. При постановяването не му са допуснати релевираните с частната жалба нарушения. КЗК е обосновано и правилно приела, че мярката не следва да бъде наложена, тъй като жалбоподателят не е представил каквито и да е било доказателства, че неговият или общественият интерес ще бъдат увредени по начин, който би могъл да бъде възпрепятстван от спиране на процедурата. Съгласно чл. 204, ал. 2 ЗОП, Комисията се произнася по направеното искане след преценка на възможните последици от налагането на временната мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните, а според ал. 3 от същия член, К3К може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. Противно на твърденията в частната жалба, годно доказателство в тази насока не може да бъде преценката дали оспорващото дружество притежава или не качеството „заинтересовано лице“ по смисъла на чл. 198, ал. 1, т. 1 ЗОП, във връзка с § 2, т. 14 от ДР на ЗОП, тъй като тази преценка има отношение към процесуалната легитимация на оспорващото дружество в производството, но не и към основателността на особеното искане. Оплакванията, развити в частната жалба за неправилно приложение на чл. 204, ал. 2 и ал. 3 ЗОП са неоснователни, защото в случая Комисията, като е анализирала съдържанието на разпоредбите, правилно е преценила възможните последици с оглед интересите на възложителя и обществения интерес. КЗК е съобразила предмета на обжалваната поръчка, който е с обществено значение, тъй като касае осигуряването на нормалното протичане на основната дейност на възложителя, а именно железопътен превоз на товари. Настоящият съдебен състав споделя становището на органа по преразглеждането, че спирането на процедурата би могло в по-голяма степен да има отрицателни последици за обществото и би накърнило, както интересите на възложителя, така и на широк кръг лица. „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД е един от основните доставчици на вътрешен и международен железопътен превоз на товари и това определя стратегическата му роля в транспортния сектор на Република България. Дейността му е ключова за външнотърговските връзки и поради това се явява превозвач от национално значение. Последното категорично обосновава необходимостта да се даде приоритет на защитата на обществения интерес пред евентуалното увреждане на икономическия интерес на жалбоподателя. Неправилно в частната жалба се поддържа, че КЗК, като е дала превес на обсъждания обществен интерес, е извършила недопустима преценка по целесъобразност. Касае се за дължима по закон преценка /съгласно чл. 204, ал. 3 ЗОП/, при която предпоставките да не се налага исканата временна мярка са ясно формулирани и имат обективни критерии. Не намират основание и оплакванията, че КЗК не е съобразила, че дейността по преработване и експедиране на дървесина е строго регулирана от Закона за горите, а конкретни изисквания в тази насока са формулирани в Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Макар тези оплаквания да имат за цел да докажат потенциално засегнат интерес и необходимост от спиране на процесната възлагателна процедура, всъщност са насочени изцяло към въпроси, касаещи решаването по същество на спора относно законосъобразността на атакуваното пред КЗК решение за откриване на процедурата, което не е предмет на настоящото производство. Правилно Комисията се е позовала на разпоредбата на чл. 112, ал. 8 ЗОП, тъй като забраната възложителят да сключи договор с избрания изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата представлява допълнителна гаранция както за защита интересите на жалбоподателя, така и на интересите на други участници във възлагателната процедура. Продължаването й по никакъв начин няма да накърни интересите на жалбоподателя, тъй като преценката за основателността на жалбата срещу решението за откриване на обществената поръчка не се влияе от основателността на доводите, наведени в във връзка с искане за налагане на привременна мярка - чл. 204, ал. 4 ЗОП. Предвид изложеното, Върховният административен съд приема, че частната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,