Определение № 517 от 06.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 252/2011 г.

Производство по чл.274, ал.2 от ГПК и е образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 62 от 7.2.2011г., постановено по в.ч.гр. дело №45/2011г. на Търговищкия окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу разпореждането на Районния съд – [населено място] от 7.01.2011г. за представяне на документ за внесена ДТ в размер на 2679.39 лв. Като не отрича размера на ДТ, според касатора такава не се дължи, тъй като вече се е снабдил с изпълнителен лист срещу главния длъжник [фирма], а с внасянето на ДТ би се снабдил с втори изпълнителен лист за едно и също вземане, което не кореспондирало с целта на приложения към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение договор за поръчителство. Предмет на обжалване е определение, с което се прегражда производството по делото, по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Частната жалба е неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че обжалваното разпореждане не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не е преграждащо производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение, нито е предвидено обжалването му в ГПК/ чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК/. Подаденото заявление за издаване на изпълнителен лист е на основание чл.417, ал.1 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу поръчителя по договора за поръчителство. З. е длъжен с подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение да представи документ за внесена ДТ в размер на 2 на сто върху интереса, но не по-малко от 25 лв./ чл.12, т.2 Тарифата за ДТ/, съгласно чл.128, т.2 към която препраща чл. 410, ал.2 ГПК. На обжалване ще подлежи отказа на сезирания със заявлението съд да издаде заповед за незабавно изпълнение. Определението е законосъобразно, поради което ще следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение