Определение № 60209 от 13.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 5958/2015 г.

С молба вх. № 6688/01.09.2020 година А. К. А. е поискал, на основание чл. 247 от ГПК, да бъде извършена поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в постановеното по делото определение № 314/11.09.2019 година. Освен това с молби вх. № 6687/01.09.2020 година и вх. № В-1107/01.09.2020 година същият е поискал, на основание чл. 247 от ГПК, да бъде извършена поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в постановеното по делото определение № 228/17.08.2020 година, както и да бъде извършено тълкуване на същото по реда на чл. 251 от ГПК. Ответниците по тези молби В. К. Г., Х. Т. Г., М. Т. Г. и А. Т. Г. (в качеството им на законни наследници на починалата страна в производството Т. Х. Г.) са подали отговори на същите с вх. № 9983/18.12.2020 година и с вх. № 9984/18.12.2020 година, с който са изразили становище, че молбите са неоснователни и като такива трябва да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното: С постановеното по делото определение № 272/22.08.2017 година по реда на чл. 248 от ГПК е допълнено решение № 143/23.08.2016 година, постановено по гр. д. № 5958/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. в частта му за разноските като А. К. А. е осъден да заплати на Т. Х. Г. сумата от 8082.48 лева направени в производството пред всички инстанции съдебни и деловодни разноски. Това определение е поправено по реда на чл. 247 от ГПК с постановеното по делото определение № 314/11.09.2019 година, в смисъл, че в същото вместо „сумата от 8082.48 лева” трябва да се чете „сумата от 21 228.48 лева”. Същевременно с определението от 2019 година, определението от 2017 година е допълнено по реда на чл. 250 от ГПК, като Т. Х. Г. е осъден да заплати на А. К. А. сумата от 6 000.00 лева направени в производството пред касационната инстанция. С последващо определение № 228/17.08.2020 година е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото определение № 314/11.09.2019 година, при което като краен резултат В. К. Г., Х. Т. Г., М. Т. Г. и А. Т. Г. (в качеството им на законни наследници на починалата страна в производството Т. Х. Г.) са осъдени да заплатят на А. К. А. сумата 352.69 лева разноски по делото за трите съдебни инстанции. При постановяване на определение № 228/17.08.2020 година не се констатира допусната от съдебния състав грешка при определяне на направените от А. К. А. съдебни разноски за всяка една от инстанциите, като съдът е приел, че общата цена на предявените от него искове е 59 500.00 €, като уважената част е 500.00 €, така както е прието и в постановеното по делото определение № 272/22.08.2017 година. В последното е посочено, че направените от Т. Х. Г. разноски следва да бъдат отнесени към исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 281 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, независимо че заедно с тях е разглеждан и иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД за прогласяване по отношение на ищеца А. К. А. недействителността на договор за наем на недвижими имоти от 26.03.2008 година, сключен от Т. Хайк Г., в качеството му на пълномощник на наемодателя ищец въз основа на пълномощно рег. № 6061/04.10.2002 година на С. П.-нотариус с район на действие района на Районен съд Пловдив, вписан под № 328 в регистъра на Нотариалната камара и наемателя Х. Т. Г.. Ответник по този иск е само наемателя Х. Т. Г., но не и сключилия договора пълномощник Т. Х. Г.. Молбата на А. К. А. за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото определение № 314/11.09.2019 година, по своето естество съдържа мълчаливо искане за такава поправка и на определение № 272/22.08.2017 година, тъй като се основава на оспорването на възприетия в него извод на съда, към кой от двата иска следва да се отнесат направените от Т. Х. Г. разноски. Този извод на съда обаче не може да бъде коригиран по реда на чл. 247 от ГПК, тъй като не води до противоречие между изявената в диспозитива на определението воля на съда и тази формирана в мотивите към определението, а освен това не може да бъде приравнен и на грешка в пресмятането. По реда на чл. 247 от ГПК не могат да бъдат коригирани евентуални нарушения допуснати при формирането на волята на съда. Предвид на това молбата за поправка на допусната в постановеното по делото определение № 314/11.09.2019 година е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение. По същите съображения следва да бъде оставена без уважение и молбата за поправка на допусната в определение № 228/17.08.2020 година очевидна фактическа грешка, тъй като при определянето на разноските съдебния състав не е изхождал от различно фактическо положение, докато А. К. А. твърди, че част от направените от Т. Х. Г. разноски следва да бъдат отнесени към иска по чл. 40 от ЗЗД и именно на това основава твърдението си за допуснати очевидни фактически грешки в двете определения. С постановеното по делото определение № 228/17.08.2020 година съдът е спрял изпълнението на решение № 143/23.08.2016 година, постановено по гр. д. № 5958/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. в частта му за присъдените на А. К. А. разноски. Във връзка с това спиране А. К. А. е поискал тълкуване на определението, тъй като не било ясно до кога ще важи нова спиране-завинаги или до настъпване на определено сигурно или несигурно бъдещо обстоятелство. Това искане обаче е неоснователно, тъй като видно от диспозитива на определението съдът е постановил делото да се изпрати на Апелативен съд Пловдив за произнасяне по молба с вх. № 5072/25.06.2020 година на В. К. Г., Х. Т. Г., М. Т. Г. и А. Т. Г. в частта с характеристика на частна жалба срещу разпореждане № 1373/14.02.2020 година на Окръжен съд Пловдив по гр. д. № 954/2013 година за издаване на изпълнителен лист в полза на А. К. А., като не се спори, че въз основа на този изпълнителен лист е било образувано изпълнително производство срещу В. К. Г., Х. Т. Г., М. Т. Г. и А. Т. Г. (в качеството им на законни наследници на починалата страна в производството Т. Х. Г.). Предвид на това е ясно, че спирането на изпълнението на съдебното решение е до приключването на производството по обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, поради което и не се налага тълкуване. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение