Решение № 15585 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7119/2014 г.

Решение № 15585 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7119/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Станчо Георгиев Станков от с. Светлен, община Попово, област Търговище, против решение № 28/7.04.2014 г., постановено по адм. дело № 16/2014 г. по описа на Административен съд гр. Търговище, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 20- 20/21.11.2013 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Търговище, с което е потвърдено разпореждане № 253-00-1129-1/2.10.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Търговище, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Търговище е отхвърлена жалбата на Станчо Георгиев Станков против решение 20-20/21.11.2013 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Търговище, с което е потвърдено разпореждане № 253-00-1129-1/2.10.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. За да постанови това решение съдът е приел, че с разпореждането, което е потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на ТП на НОИ, законосъобразно е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на Станчо Георгиев Станков по съображения, че същият няма изискуемия стаж от 9 месеца от последните 15 месеца осигурителен стаж и затова не е изпълнено едно от кумулативните изисквания по чл. 54а, ал. 1 КСО. Приел е, че за периода от 30.09.2012 г. до 28.06.2013 г. жалбоподателят не е осъществявал реално трудова дейност по трудовото си правоотношение, същият е отсъствал от работа и отсъствието му не е било по уважителна причина или с разрешение на работодателя, поради което за този период той е загубил качеството си на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 ДР КСО. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че Станчо Георгиев Станков, касационен жалбоподател в настоящото производство, е бил в трудово правоотношение с работодателя "Региком ГМБХ - клон България" гр. Варна, относно длъжността "отчетник, измервателни уреди", което е прекратено със заповед № 48/19.06.2013 г., на основание чл. 331 от Кодекса на труда /КТ/, считано от 28.06.2013 г. От Станчо Станков е подадено заявление до директора на ТП на НОИ гр. Търговище с вх. № 253-00-1129/26.09.2013 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, към което, наред с останалите документи е приложено удостоверение обр. УП-3 с изх. № 1338/20.06.2013 г., издадено от "Региком ГМБХ - клон България" гр. Варна. В това удостоверение е посочено, че се зачита за осигурителен стаж период от 5 години 4 месеца и 21 дни, като периода от 30.09.2012 г. до 27.06.2013 г. не се зачита за осигурителен стаж. С цел изясняване на осигурителния стаж за посочения период е извършена проверка от инспектор при ТП на НОИ гр. Варна /по делегация/, за резултатите от която е съставен констативен протокол № 2152/7.11.2013 г. В протокола е изложено, че през периода 30.09.2012 г. - 28.06.2013 г. Станчо Георгиев Станков не е упражнявал трудова дейност, като според данните от присъствена форма на работодателя за отчитане явяването и неявяването на работа за посочения период лицето се води в самоотлъчка и по тази причина не е осигурявано по чл. 4, ал 1 КСО; посочено е също, че в регистъра на осигурените лица Станчо Георгиев Станков има подадена информация от осигурителя за периода до 30.09.2012 г. и код осигурен 18 от Наредба № Н-8/2005 г. съгласно решение № 33/29.04.2013 г. на Окръжен съд гр. Търговище. От приложеното по делото извлечение от регистъра на осигурителни лица относно Станчо Георгиев Станков е видно, че осигурителят "Региком ГМБХ - клон България" гр. Варна е подал информация за осигурителен стаж само за периода от м. 05/2007 г. до м. 09/2012 г. По делото е приложено заверено копие на решение № 33/29.04.2013 г. по възз. гр. дело № 55/2013 г. на Окръжен съд гр. Търговище, от което е видно, че с него съдът е отменил решение № 52/7.02.2013 г. по гр. дело 1459/2012 г. на Районен съд гр. Търговище, с което е отхвърлен предявеният от Станчо Георгиев Станков против "Региком ГМБХ - клон България" гр. Варна иск за сумата от 3702,90 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ за периода от 16.02.2012 г. до 15.01.2013 г., като неоснователен само в частта му за сумата от 2131,35 лв. и вместо него е постановил решение по същество, с което е осъдил работодателя да заплати на Станко Георгиев Станков сумата от 2131,65 лв., представляваща обезщетение за незаконното му недопускане до работа като "отчетник, измервателни уреди" в дружеството за периода от 16.02.2012 г. до 29.09.2012 г., ведно със законната лихва. Това решение не подлежи на обжалване и по делото няма данни, нито твърдения за отмяната му по реда на инстанционния или извънинстанционен контрол. В мотивите на обжалваното първоинстанционно решение на Административен съд гр. Търговище неправилно е прието, че решението по възз. гр. дело № 55/2013 г. на ОС гр. Търговище е влязло в сила на 24.01.2012 г., съгласно определение № 85/24.01.2012 г. по гр. дело № 976/2012 г. на ВКС, трето ГО, тъй като посоченото определение на ВКС се отнася до друго дело - с него не е допуснато касационно обжалване на решение № 48/15.04.2011 г. по гр. дело № 103/2011 г. на Окръжен съд гр. Търговище /с последното е потвърдено решение на Районен съд гр. Търговище по гр. дело № 2191/2010 г., с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 56/26.10.2010 г. на управителя на "Региком ГМБХ - клон България" гр. Варна, с която на основание чл. 325, т. 9 КТ, считано от 1.11.2010 г. е прекратен трудовия договор на Станчо Георгиев Станков, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "отчетник" и работодателят е осъден да му заплати обезщетение за незаконно оставане без работа поради незаконно уволнение/. Предвид установените фактически обстоятелства, правилно първоинстанционният съд е приел за законосъобразен отказа на административния орган за отпускане на парично обезщетение за безработица на Станчо Георгиев Станков. В разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 КСО са предвидени следните кумулативни предпоставки за отпускане на парично обезщетение за безработица: за лицето да са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, лицето да има регистрация като безработен в Агенцията по заетостта, да не е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава, да не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4. В случая е било спорно дали Станчо Станков отговаря на изискването за него да са били дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. От данните в регистъра на осигурените лица е безспорно установено, че такива вноски не са били внесени, поради което спорът остава по въпроса дали са били дължими. Легално определение за понятието "осигурено лице" е дадено в § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 КСО. Според чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или 4а, ал. 1 и за който са внесени или осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й, а според ал. 2, осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо, че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице, както и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО, следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса. Неправилно се поддържа в касационната жалба, че наличието на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т. е. не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. Изключение от това правило са регламентираните в изречение второ на т. 3 от § 1, ал. 1 ДР КСО случаи по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 КСО /платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; платени и неплатени отпуски за временна неработоспособност и за отпуска за бременност и раждане; неплатения отпуск до 30 дни през една календарна година/, т. е. за случаите на разрешен отпуск, при които лицето не осъществява трудова дейност, но времето на отпуска се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. В случая не е налице нито една от тези хипотези, поради които изключението е неприложимо. Безспорно е, че трудовата дейност, която по принцип се осъществява на длъжността, на която е бил назначен жалбоподателя - "отчетник, измервателни уреди", е такава, която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. От доказателствата по делото обаче е установено, че за периода от 30.09.2012 г. до 27.06.2013 г. включително /до датата на прекратяване на трудовото му правоотношение/ същият не е извършвал трудова дейност, като изобщо не се е явявал на работа. Следва в тази връзка да се отбележи, че въпреки изразеното принципно несъгласие с изводите на административния орган и на съда, касационният жалбоподател не е направил дори изявление или твърдение за това, че през посочения период се е явявал на работа. Неправилно е становището му, че за спорния период е установено със съдебното решение по възз. гр. дело № 55/2013 г. на Окръжен съд гр. Търговище, че незаконно не е допуснат до работа. Както се посочи по-горе, с това решение е присъдено обезщетение за незаконно недопускане до работа само за периода от 16.02.2012 г. до 29.09.2012 г. По делото няма никакви данни, че след последната дата Станчо Станков незаконно не е бил допускан до работа или незаконно е отстранен от работа. В мотивите на посоченото съдебно решение на окръжния съд е прието, че на 29.09.2012 г. Станчо Станков е допуснат до работа. За периода след тази дата не е установено по надлежния ред незаконно недопускане до работа. Поради това няма основание периода от 30.09.2012 г. до 27.06.2013 г. да се зачита за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 3, т. 1 КСО, както претендира касационният жалбоподател. Отделно от това, времето на незаконно недопускане до работа не е сред случаите, които са посочени в чл. 54а, ал. 2 КСО като периоди от време, които се зачитат за придобиване на право на парично обезщетение по ал. 1. По изложените съображения, правилен е изводът, че за жалбоподателя не са били внесени и не са били дължими осигурителни вноски за 9 месеца от последните 15 месеца осигурителен стаж, поради което отказът да му бъде отпускано парично обезщетение за безработица, потвърден с обжалваното пред съда решение на директора на ТП на НОИ, е законосъобразен. Съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила, като не е уважил всички доказателствени искания на жалбоподателя, тъй като същите /в частност - присъствените форми и декларацията обр. 1 по Наредба № Н-8/2005 г./ не са били необходими за изясняване на релевантни по делото факти и обстоятелства, включително във връзка с доказване на защитната теза на жалбоподателя, очертана от неговите фактически твърдения. В съответствие с изложеното, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на съдебното решение, при извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК се установи, че същото е валидно и допустимо. Поради това решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение