Определение № 50445 от 02.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 1899/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано е по частна жалба на Д. Г. Б. и частна жалба на С. Г. К. срещу определение от 24.06.2022 г. по в.гр.д. № 713/2020 г. на Софийски окръжен съд. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски окръжен съд е оставил без разглеждане подадената от жалбоподателите молба по чл. 248 ГПК за изменение на разпореждане № 260945/07.09.2021 г. по в.гр.д. № 713/2020 г. на Софийски окръжен съд в частта за разноските. За да постанови този резултат, съдът е приел, че молбата е депозирана след изтичане на едноседмичния срок за обжалване на разпореждането № 260945/07.09.2021 г., с което е върната касационната жалба на насрещната страна и производството по делото е прекратено. Позовал се е на нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК, която определя преклузивен срок за отправяне на искането – срокът за обжалване на съдебния акт, като е приел че срокът не се удължава, поради това, че разпореждането за връщане на касационната жалба не е било връчено на жалбоподателите. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване валидно определение. С частните жалби, които по съдържание са идентични, се излага несъгласие с гореизложените изводи, като се акцентира, че в нито един момент от делото жалбоподателите не са били уведомени за процесното разпореждане за връщане на касационната жалба на насрещната страна, поради което за тях не е възникнала възможност да обективират исканията си относно разноските. Частните жалби са основателни. Изводът за неспазване на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК е неправилен. Кооперация „К. дол“, [населено място], депозира на 14.06.2021 г. касационна жалба срещу решението по гр.д. № 713/2020 г. на Софийски окръжен съд. Д. Б., в качеството си на ответник по касационната жалба, е уведомен за същата на 22.07.2021 г., а С. К. – на 16.08.2021 г., като и на двамата е указан едномесечен срок за отговор. Междувременно, с молба от 26.08.2021 г. кооперацията – касатор депозира молба за оттегляне на подадената касационна жалба. Оттеглянето е констатирано с разпореждане № 260945/07.08.2021 г. по в.гр.д. № 713/2020 г. на Софийски окръжен съд, с което разпореждане касационната жалба е върната. Правна последица от оттеглянето на жалба по реда на чл. 264 ГПК е десезиране на съда от разглеждане на същата, поради което производството по делото подлежи на прекратяване. Актът за прекратяване е преграждащ по-нататъшното развитие на делото и съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК същият подлежи на обжалване с частна жалба, като съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. Както е прието в т. 14 от ТР № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС това е моментът, в който всяка една от страните по делото узнава дали има правен интерес да обжалва съдебния акт и от който за нея започва да тече срока за подаване на жалба. Съдът връчва преписи на всички страни по делото, а не само на тази, която счете, че имат правен интерес да го обжалват. Правилно е становището на състава на Софийски окръжен съд, че искането по чл. 248 ГПК не може да бъде заявявано безсрочно. В настоящия случай обаче, независимо от непрецизно формулирания диспозитив в разпореждане № 260945/07.09.2021 г. по в.гр.д. № 713/2020 г. на СОС за връщане на касационната жалба вместо за прекратяване на производството, който е извън предмета на настоящото производство, съдът служебно е следвало да връчи препис от разпореждането на ответниците по касационната жалба, като поради неосъществяване на тази процедура, настоящият състав намира, че преклузивният срок по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълването на невръченото разпореждане в частта за разноските не е започнал да тече нито за Д. Г. Б., нито за С. Г. К. преди подаване на върната с обжалваното тук определение молба по чл. 248 ГПК. С оглед това се явява неправилен решаващият извод на състава на СОС, обусловил оставяне без разглеждане на молбата за изменение на разпореждането за връщане на касационната жалба. Налице е допустимо сезиране в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, по което се дължи произнасяне. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на СОС за произнасяне по същество на отправеното искане. Съставът следва да вземе предвид, че достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 от ГПК е, разходите да са направени, преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството по делото, за образуването, на което е известен, а въпросът за доказването им е фактически. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение