Определение № 3018 от 19.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1211/2024 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на „СП-Ауто“ООД, ответник по касация, чрез процесуален представител, за допълване по реда на чл.248 ГПК на постановеното в производство по чл.288 ГПК по настоящото дело Определение № 1675 от 19.06.2024г., с което съдът не се е произнесал по поисканите с отговора на касационната жалба разноски в размер на 1440 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС. Насрещната страна - касаторът „Янко Самаров Енд Ко“ ООД депозира становище, с което заявява възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като моли същото да се редуцира до минималния размер по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди данните по делото, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С постановеното по настоящото дело Определение № 1675 от 19.06. 2024г., потвърдено от друг състав на ВКС с Определение № 2931от 12.11.2024г. по ч.т.д. № 1995/2024г., подадената от „Янко Самаров Енд Ко“ ООД касационна жалба срещу Решение № 300 от 05.03.2024г. по в.гр.д. № 2956/23г. на Пловдивски окръжен съд е оставена без разглеждане. Със стабилизирането на постановения по настоящото дело съдебен акт отпада пречката за произнасяне по молбата на ответника по касация по чл.248 ГПК за присъждане на разноски за касационното производство. Като съобрази крайния резултат по делото, постановен с определението по чл.288 ГПК, както и представените с депозирания отговор на касационната жалба неоспорени от другата страна доказателства за сторени от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 440 с ДДС, намира искането за тяхното присъждане за основателно на основание чл.78, ал.4 ГПК. Възражението на насрещната страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с искане за редуцирането му до минималния размер по Наредба №1/2004г. на ВАдС е неоснователно. Според постановената след Решение на СЕС от 25. 01.2024г. по дело С–438/22 актуална практика на ВКС, вкл. и на настоящия състав, съдът не е обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения; посочените в същата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на подобни възнаграждения, като техният размер следва да се преценява от съда с оглед цената на предоставените услуги (която трябва да е справедлива и обоснована), вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Изхождайки от изведените в практиката на ВКС критерии, след съобразяване предмета на спора, договорения обем на правна защита, включващ осъществяването на „пълно процесуално представителство в производството пред ВКС“, вида и количеството на извършената работа в касационното производство - подаване на отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за липсата на предпоставки за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК въпроси /за всеки поотделно/, както и подробни доводи по основателността на касационната жалба, настоящият състав на ВКС счита, че договореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение съответства на справедливия размер на цената на предоставената услуга. Следователно, постановеното по настоящото дело определение по чл.288 ГПК следва да се допълни на основание чл.248 ГПК, като се постанови осъждане на „Янко Самаров Енд Ко“ ООД да заплати на „СП-Ауто“ООД разноски в размер на 1 440 лв. за касационното производство. Водим от горното, състав на Второ търговско отделение на ВКС