Определение № 3418 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2975/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Г. С. В.,чрез пълномощника му адв. А. Павлов срещу определение № 727 от 18.02.2026 г. на Административен съд – Пазарджик, постановено по адм. дело № 177/2026 г. В частната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателят се позовава на чл. 166, ал. 2 АПК, според която норма съдът може да спре изпълнението при опасност от значителна или трудно поправима вреда. Твърди, че продажбата на имота чрез публична продан може да доведе до необратими последици и да засегне правото му на собственост. По подробно развитите в частната жалба съображения иска отмяната на обжалваното определение. Ответната страна - директорът на дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, изразява становище в срока, предвиден в чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – Пазарджик е оставил без разглеждане искането на Г. С. В. за спиране на насрочена по реда на ДОПК публична продан. Изложени са мотиви, че разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ДОПК е специална, като в ДОПК не е предвидено овластяване на съда по спиране на принудителното изпълнение при обжалване на действия на публичния изпълнител по собствена преценка. Прието е, че приложение не намира и чл. 166, ал. 2 АПК. Определението е правилно. Спирането на принудителното изпълнение е изчерпателно уредено в чл. 222 ДОПК и чл. 222а ДОПК. Нормативната уредба не налага субсидиарно приложение на разпоредби от АПК. Нормата на чл. 166, ал. 2 АПК е неприложима както поради липсата на разпоредено предварително изпълнение на административен акт, така и както спрямо жалбоподателя липсва проведено принудително изпълнение на неговите идеални части от съсобствения недвижим имот, които не са предмет на изпълнение. В случая Г. В. няма процесуална легитимация да иска спиране на чуждо изпълнително производство, в което той не е страна. Същият не е длъжник, не е трето задължено лице и не притежава самостоятелни права върху обекти на изпълнението, които да са противопоставими на длъжника и/или публичния изпълнител. Длъжник в изпълнителното производство е С. В.. Предмет на проведения търг е 1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. Велинград, [улица], която идеална част е индивидуална собственост на С. В.. Останалата 1/2 идеална част е съсобствена между Г. В. и неговата съпруга М. К., която идеална част не е предмет на търга. Съобразно това публичният изпълнител е спазил нормата на чл. 258, ал. 1 ДОПК, осигурил е упражняване на правото на съсобствениците за изкупуване. При така установените факти обосновано първостепенният съд е приел, че искането за спиране на насрочена по реда на ДОПК публична продан, направено от Г. В. е недопустимо. Неприложима е и общата разпоредба на чл. 166, ал. 2 АПК, тъй като липсва обжалван конкретен индивидуален административен акт, чието спиране да се иска пред съда, както и няма разпоредено предварително изпълнение на обжалван пред съда индивидуален административен акт. По така изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че доводите в частната жалба са неоснователни и като е оставил без разглеждане искането на В. за спиране на насрочена по реда на ДОПК публична продан, АС - Пазарджик е постановил правилен съдебен акт. От страна на ответника по частната жалба е направено искане за присъждане на разноски, което предвид изхода от спора е основателно. Г. С. В. следва да бъде осъден да заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата от 50 евро на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр първо, предл. първо вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, първо отделение