Определение № 478 от 17.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2543/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Ромекс Инс“ ЕООД /н./, [населено място], срещу протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 29.10.2025 г., по т. д. № 573/2025 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ. В частната жалба се поддържа, че атакуваният акт е незаконосъобразен. Частният жалбоподател излага доводи, че изводът на въззивния съд за отсъствието на предпоставките за предоставяне на правна помощ на жалбоподателя противоречи на чл. 56 от Конституцията на Република България и на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, гарантиращи правото на защита и достъп до съд. Твърди, че правото на юридическо лице – търговско дружество да му бъде предоставена правна помощ може да бъде изведено от решение от 24.09.2009 г. на ЕСПЧ по дело „А.“ ООД срещу България (жалба № 68334/01). Моли обжалваното определение да бъде отменено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, прие следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по т. д. № 573/2025 г. на Софийски апелативен съд е образувано по въззивна жалба на „Ромекс Инс“ ЕООД /н./ срещу решение № 10 от 17.02.2025 г. по т. д. № 32/2024 г. на Видински окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от дружеството срещу „Си Финанс Груп“ ЕООД иск по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ за установяване несъществуването на прието и одобрено в производството по несъстоятелност на „Ромекс Инс“ ЕООД вземане в общ размер на 237 632, 71 лв., от които главница в размер на 168 202, 47 лв. и законна лихва върху главницата в размер на 69 430, 24 лв., изчислена към 09.09.2020 г., дължимо по решение от 10.03.2016 г. по арб. д. № 15/2015 г. на Арбитражен съд при Българска бизнес асоциация, [населено място] и изпълнителен лист, издаден на 12.04.2016 г. по гр. д. № 2136/2016 г. на СГС, VІ-17 състав. За да остави без уважение искането на „Ромекс Инс“ ЕООД /н./ за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в назначаване на служебен адвокат, с обжалваното определение, въззивният съд е приел, че молителят е юридическо лице – търговец и като такова е изключено от обхвата на чл. 5 ЗПП, съгласно който правна помощ се предоставя на физически лица на основанията, посочени в този и в други закони. Наред с това, като се е позовал на чл. 24, т. 3 ЗЗП, е изтъкнал, че правна помощ не се предоставя в случаите на търговски дела. Крайният извод на въззивния съд за неоснователност на искането за предоставяне на правна помощ е правилен. Съгласно формираната трайна практика на ВКС по въпроса за правото на юридическо лице да бъде освободено от заплащане на държавна такса /определение № 285 от 5.07.2019 г. по ч. т. д. № 1234/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 193 от 24.04.2019 г. по ч. т. д. № 810/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 141 от 20.02.2019 г. по ч. т. д. № 52/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 122 от 12.02.2019 г. по ч. т. д. № 114/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./, гарантираното на страните по граждански спор с разпоредбата на чл. 6 ЕКПЧОС и чл. 47 от Х. на основните права на ЕС /ХОПЕС/ право на достъп до съдилищата се реализира с предоставения на държавите членки свободен избор на средства за постигане на тази цел. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 4 и чл. 84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон /например чл. 620, ал. 1 и ал. 5, чл. 649, ал. 6, чл. 694, ал. 7 ТЗ/, то внасяне на държавна такса се дължи предварително по общото правило на чл. 71, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 73, ал. 3 ГПК. Съгласно изричната формулировка на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страната от внасянето й, само ако тя е физическо лице. В практиката на ЕСПЧ е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса /решение от 24.12.2009 г. по дело „А.“ ООД срещу България (жалба № 68334/01), решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша (жалба № 39199/98), решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша (жалба № 48140/99)/, като е прието, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в това число и финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса, и само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. В тази връзка факторите, които се преценяват са: размер на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено. Аналогична е и практиката на СЕС, обективирана в Определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/12 GREP/Freistat Bayern, според което принципът на ефективна правна защита, закрепен в член 47 ХОПЕС, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството и/или на разноските за адвокатска помощ в производството по такава жалба. В тази връзка националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на преценката си националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото. За да прецени пропорционалността, националният съд може също да вземе под внимание размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие. Когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание положението им, например правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата. В практиката на ВКС, намерила израз в определение № 60290 от 04.08.2021 г. по ч. т. д. № 1016/2021 г. на ВКС, І т. о., определение № 604442 от 30.11.2021 г. по ч. т. д. № 2240/2021 г., ІІ т. о., определение № 619 от 25.11.2022 г. по ч. т. д. № 2438/2022 г., ІІ т. о., определение № 2926 от 17.10.2025 г. по ч. т. д. № 1572/2025 г., ІІ т. о., определение № 200 от 22.01.2026 г. по ч. т. д. № 2294/2025 г., І т. о., при съобразяване на горното разрешение на въпроса относно принципната възможност юридически лица да бъдат освобождавани от държавна такса, се признава и възможността на юридически лица, включително търговци, да бъде предоставена правна помощ, като при преценката на основателността на искането за предоставяне на правна помощ се използват изяснените в цитираните актове на ЕСПЧ и СЕС критерии. В случая правната помощ е поискана от „Ромекс Инс“ ЕООД във въззивното производство, образувано по подадената от него въззивна жалба срещу първоинстанционното решение за отхвърляне на иска му по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, и е за осъществяване на процесуалното представителство на длъжника в несъстоятелност. Молителят се е позовал на повишената сложност на делото, на нововъзникнали факти и обстоятелства от значение за спора и на липсата на средства за ангажиране на адвокат, тъй като спрямо дружеството е открито производство по несъстоятелност. Видно от данните по делото и от вписванията в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството, по отношение на „Ромекс Инс“ ЕООД е открито производството по несъстоятелност поради неплатежоспособност с начална дата 30.06.2016 г. с решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ от 15.01.2018 г. по т. д. № 1/2017 г. на Видински окръжен съд, като с решение № 184 от 16.10.2025 г. по същото дело производството по несъстоятелност е възобновено с оглед внасянето от кредитор на определените от съда разноски за производството. При служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че едноличен собственик на капитала на „Ромекс Инс“ ЕООД е друго дружество – „Ф.“ ЕООД, а едноличен собственик на капитала на последното е „САС Дизайн 2011“ ООД, в което съдружник и управител е П. Б. – управител и на частния жалбоподател. По отношение на последните две търговски дружества не са наведени твърдения и не са представени доказателства относно финансово-икономическото им състояние, които да сочат, че те не разполагат със средства за заплащане на възнаграждение на адвокат за осъществяване на процесуалното представителство в исковия процес на лицето, поискало предоставяне на правна помощ. С оглед изложеното не може да се направи извод, че непредоставянето на правна помощ на молителя „Ромекс Инс“ ЕООД /н./ би представлявало за дружеството непреодолимо препятствие за достъпа до съд. По изложените съображения, като е отказал да предостави на „Ромекс Инс“ ЕООД /н./ правна помощ, въззивният съд е достигнал до правилен резултат. Поради това обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение