Определение № 165 от 26.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1460/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. А. против решение № 656/12.03.2020г. по в.т.д. № 4738/2019г. на Апелативен съд –София, в частта, с която е потвърдено решение № 2507/05.06.2019г. по т.д.№ 142/2018г. на Окръжен съд – Благоевград в частта за обявяване като недействителен по отношение на държавата в хипотезата на чл.216, ал.1, т.2 ДОПК договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 1, том III, рег. № 5655, н. дело № 357 от 2016г. на нотариус И. К., вписана в НК с рег.№ 241, за отчуждаване на описан недвижим имот, със страни „Смит-Вим“ ЕООД – продавач и В. С. А. – купувач. Касаторът твърди, че в атакуваната част въззивното решение е недопустимо, поради нарушение на диспозитивното начало и произнасяне извън предмета на делото. Посочва, че НАП, за да обоснове своя иск се е позовал единствено и само на ревизионен акт №[ЕИК]/14.08.2012г., но при произнясането си апелативният състав се е позовал и на ревизионен акт № 11046674/25.07.2011г. Касаторът излага становище и за неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводстваните правила. Не споделя изводите на съда за неравностойност на престациите по атакуваната от ищеца сделка. Поддържа, че е необходима нова експертиза, която да определи пазарната цена на процесния имот и която трябва да е извършена съобразно специалните правила на §1, т.8 и т.10 ДОПК и Наредба № Н-9/14.08.2006г. Ответникът по жалбата и ищец по делото, Национална агенция за приходите, чрез Е. А. и Б. К. –публични изпълнители при ТД на НАП София, в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Предявени са обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл.216, ал.1, т.2, т. 4 и т.5 ДОПК. Прието за безспорно по делото е, че със заповед за възлагане на ревизия № 1100208/ 06.01.2011г. /връчена на 17.01.11г./, изменена със заповед за възлагане на ревизия № 1104674/15.04.2011г. /връчена на 18.04.11г./, е образувано ревизионно производство, по което е издаден Ревизионен акт № 2001104674/25.07.2011г., с който са определени публични задължения за невнесен ДДС, който ревизионен акт е поправен с ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № 2001104674/ 04.10.2011г., връчен на 02.11.2011 г., с който размера на задълженията е коригиран. С решение № 447 от 01 03.2012г., директорът на Дирекция „ОУИ“ София е отменил РА № 2001104674/25.07.11 г. в частта за определените задължения по ЗДДС за периодите 01.01.2009г. - 31.01.2009г., 01.05.2009г. - 31.07.2009г. и 01.09.2009г. - 30.09.2009г. и е върнал административната преписка на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, за издаване на нова заповед за извършване на ревизията за посочените по-горе периоди и провеждане на ревизионно производство, като е констатирал и че в необжалваната му част актът е влязъл в сила. В изпълнение на решение № 447/12г. на директора на Дирекция „ОУИ“, София на 15.03.2012г. е издадена заповед за възлагане на ревизия № 1202140 /връчена на 03.04.12г./, с която е образувано ревизионно производство за задължения по ЗДДС за посочените по-горе периоди, по което е издаден РА №[ЕИК]/14.08.12г., който с решение на директора на Дирекция „ОУИ“ София е отменен за посочените в решението периоди, изменен е в друга част, а в останалата си част е потвърден, като решението за потвърждаването му е влязло в сила. На 31.05.2016г. между „Симит-Вим“ ЕООД - продавач, и В. А. - купувач, е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот за погасяване на паричен дълг на основание чл.65 ЗЗД, с който продавачът е продал на купувача следния недвижим имот: УПИ IV, пл. № 1437, кв. 5, по плана на [населено място], съгласно регулационен план, одобрен със заповед № 142 и 143 от 1951г. и изменение на регулационния план с решение № 304 от 09.10.2009 г. на Общински съвет [населено място], отреден за „Жилищно строителство", с ЕКАТТЕ, с площ на целият имот 6159,00 кв.м., за сумата от 75000лв., с която сума дружеството - продавач изпълнява свое съществуващо парично задължение към купувача, съгласно подписано между тях споразумение /нотариален акт № 1, том III, рег. № 5655, н. дело № 357 от 2016г. на нотариус И. К., вписана в НК с рег. № 241/. Въззивният съд въз основа на приетото от първата инстанция заключение на съдебно-оценителната експертиза е приел, че пазарната стойност на процесния недвижим имот към датата на продажбата- 31.05.16г., определена по три метода, е 104 700 лева. Същевременно пред въззивното производство е представено, издадено на 05.02.2020г. разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК, с което, на основание чл.225, ал.1, т.7 във вр. чл.173, ал.2 ДОПК, главният публичен изпълнител е разпоредил частично прекратяване на производството по изп. дело № 1130000676/1Зг. в частта за конкретизираните в разпореждането вземания по РА №[ЕИК]/14.08.2012г. Съдът въз основа на издаденото на 13.02.2020г. удостоверение за наличие или липсата на задължения е констатирал, че след частичното прекратяване на производството дружеството „Симит-Вим“ ЕООД продължава да има неизплатени задължения за лихви по двата процесии ревизионни акта, конкретизирани в пункт 1,2, 28 и 29 на удостоверението. При така установената фактическа обстановка решаващият съд е приел, че предмет на въззивно обжалване е постановеното от първоинстанционният съд решение, с което /установено от мотивите, без посочена в диспозитива правна квалификация на исковите претенции/ са уважени предявените искове с правно основание чл.216, ал.1, т.2 и т.4 ДОПК. Констатирал е, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявения в хипотезата на чл.216, ал.1, т.5 ДОПК иск, като е посочил, че този пропуск може да бъде отстранен само по реда на чл.250 ГПК, каквото искане не е заявено. За да намери за основателен искът по чл.216, ал.1, т.2 ДОПК, апелативният състав е достигнал до извода, че са налице всички елементи от фактическия състав на визираните разпоредба за обявяване на относителна недействителност на сделката по отношение на държавата. Приел е въз основа на приложените по него доказателства, че процесният договор за прехвърляне на недвижим имот за погасяване на паричен дълг на основание чл. 65 ЗЗД от 31.05.2016г. е сключен след датата на връчване на заповедите за възлагане на ревизия, в резултат на които са установени публични задължения на продавача. Констатирал е, че е налице значителна неравностойност на цените на даденото и полученото, тъй като уговорената в договора цена на недвижимия имот е 75 000 лева, а пазарната оценка на имота е 104 700 лева според възприетото за безпристрастно и компетентно дадено заключение на съдебно-оценителната експертиза след преценка на събраните по делото доказателства, извършена справка в техническа служба на община Симитли, оглед на имота и проучване на пазара и при използване на три метода. С оглед на това е направен извод, че действителната стойност на престацията, извършена от продавача, надвишава с 29 700 лева сумата, която е била платена в изпълнение на съществуващо парично задължение към купувача. Съдът е намерил за неоснователни доводите на жалбоподателя, че определената от вещото лице пазарна цена е в нарушение на §1, т.8 и т.10 от ДОПК и Наредба № Н-9/14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Приел е, че дадената от законодателя в §1, т.8 на ДР на ДОПК легална дефиниция за пазарна цена е приложима само в данъчното производство, когато в хода на проверката или ревизията органите по приходите следва да определят пазарната цена на дадено имущество с цел данъчно облагане, но не и при определяне на пазарната цена в исковото производство по чл.216 ДОПК. Намерил е за неприложима в случая Наредба № Н-9/14.08.2006г., която има друг обхват- съгласно чл.1 от наредбата, с нея се уреждат реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени между свързани лица за целите на данъчното облагане, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, отличаващи се от условията между несвързани лица. Същевременно решаващият състав е отбелязал, че при изслушване на експертизата, процесуалният представител на ответника А. е оспорил общо определената от вещото лице цена като завишена, без каквато и да е била конкретизация, като липсват възражения относно използваните от експерта три метода за оценка. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК по допускане на касационно обжарване касаторът се позовава единствено на предпоставката по чл.280, ал.2, предл. второ ГПК – вероятна недопустимост на атакуваното решение. Жалбоподателят поддържа, че апелативният съд се е произнесъл извън определения от страните предмет на делото. Твърди, че ищецът е основал своя иск единствено на РА №[ЕИК]/14.08.12г., но не и на РА № 2001104674/25.07.11г., докато в своето решение въззивната инстанция се е позовала и на този ревизионен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като видно от исковата молба, ищецът се е позовал и на двата ревизионни акта, като е подчертал, че ревизионното производство по втория акт е нeразривно свързано с предишното ревизионно произовдство по първия ревизионен акт, като всички ревизионни актове са представени и като доказателства по делото със самата искова молба. С оглед на това, въззивният съд при произнасянето си не е излязъл извън предмета на спора, очертан от наведените в исковата молба обстоятелства, поради което не е налице и поддържаната евентуална недопустимост на въззивното решение в обжалваната част. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд