Решение № 512 от 19.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1043/2009 г.

Решение № 512 от 19.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1043/2009 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Надя Зяпкова Производство по чл. 304 ГПК. Образувано е по молба от "Ш" ЕООД, гр. С. с управител и едноличен собственик на капитала Б. И. П. за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено от Софийски районен съд, ГК, 53-ти състав от 20.11.200. г. по гр. д. № 3690/2005 г., оставено в сила с решение на Софийски градски съд, ВО, II "А" състав от 28.01.2008 г. по гр. д. № 1059/2007 г., на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и чл. 304 ГПК. С молбата се поддържа, че с решение на СГС-ФО от 19.02.2007 г. чрез преобразуване на "Т" А. е отделено новоучредено дружество "Ш" ЕООД, което е правоприемник на съответна част от имуществото на "Т" А. съгласно плана на преобразуване от 3.08.200. г. Като правоприемник на "Т" А. /с променено наименование "Е" АД/ "Ш" ЕООД отговаря за задълженията на дружеството, от което се е отделило. В нарушение на разпоредбите на ГПК и съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в процеса, съдът не е конституирал като страни по делото новообразуваното дружество "Ш" ЕООД, с което го е лишило от възможността да участва при разглеждането на делото-хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Приложени са удостоверения за актуално състояние и решение за фирмена регистрация. Ответник по молбата Т. Р. Д. е оспорила молбата като недопустима и неоснователна по съображения, изложени с писмено възражение и писмени бележки от процесуален представител адвокат С. Счита, че молбата следва да се остави без уважение с присъждане на разноски по делото. С определение № 135/13.07.2009 г. ВКС, състав на Трето г. о. допуснал до разглеждане молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение, като е приел, че молбата е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на молбата ВКС, състав на Трето г. о. констатира следното: С влязлото в сила на 28.01.2008 г. съдебно решение, предмет на молбата за отмяна, ответникът "Т" А., София е осъдено да заплати на ищцата Т. Р. Д. посочените в решението суми, присъдени по обективно съединени искове с правно основание чл. 128, ал. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени след прекратяване на трудовото правоотношение между страните за длъжността "главен счетоводител" по силата на заповед на изпълнителния директор на "Т" А., София № 6/1.03.2005 г., считано от 1.03.2005 г., постановена на основание чл. 328, т. 10 КТ. С решение на СГС-ФО № 1/19.02.2007 г. е регистрирано дружеството-молител ЕООД с фирма "Ш" ЕООД, образувано чрез отделяне от "Т" А., рег. по ф. д. № 27108/1991 г. по описа на СГС. В решението е посочено, че новообразуваното дружество е правоприемник на съответна част от имуществото на "Т" А. съгласно плана за преобразуване от 3.08.200. г., както и че за задълженията на акционерното дружество, възникнали до отделянето, дружествата отговарят солидарно. Към момента на регистрацията на дружеството-молител акционерното дружество "Т" А., София в качеството на бивш работодател е било ответник по предявени на 19.05.2005 г. от бившата служителка на "Т" А. Т. Р. Д. обективно съединени искове за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Съгласно чл. 304 ГПК отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото /чл. 216, ал. 2/. Отмяната на това основание брани третите лица срещу силата на присъдено нещо, която се разпростира спрямо тях поради неделимостта на спорното правоотношение, участници в което са и те. Като препраща към чл. 216, ал. 2 ГПК разпоредбата на чл. 304 ГПК свързва тази хипотеза на отмяна с необходимото другарство. При необходимото другарство третото лице е участник в правоотношението, предмет на силата на присъдено нещо, обвързано е от влязлото в сила решение и е трябвало да вземе участие по делото като главна страна. Конкретният случай не е такъв. В резултат на преобразуването на акционерното дружество-ответник по трудовия спор и отделянето на новообразуваното ЕООД-молител двете дружества са солидарно задължени към ищцата и между тях е налице обикновено, а не необходимо другарство. Хипотезата на чл. 216, ал. 2 ГПК не е налице в случаите на обикновено другарство, поради което основанието за отмяна по чл. 304 ГПК не е налице. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК само страната, която е била лишена от възможност за участие в делото или е била ненадлежно представлявана, поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството може да иска отмяна на постановеното влязло в сила решение. Трето лице, което не е участвало по делото в качеството на страна в процеса, не може да претендира отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ето защо молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение, а молителят следва да заплати на ответника по молбата съдебно-деловодни разноски в размер на 201.40 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение