Определение № 144 от 23.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. М. М., представляван от адв. Е. С., срещу въззивно решение №2067/ 13.11.2014г., постановено по възз. гр. д. № 2327/2014 г. Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение от 12.03.2014г. по гр.д.№4620/ 2012г. на Софийски градски съд. С първоинстанционният съдебен акт е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателя установителен иск, че не дължи на взискателя В. Ж. Т. сумата 59 423 щ.долари по издаден изпълнителен лист от 06.11.2001г. по гр.д.№06274/2011г. на СРС, чието принудително събиране е предмет на образувано изпълнително дело. В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и поставено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК. В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК жалбоподателят сочи основания за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 - т.3 ГПК по множество правни въпроси, сред които са формулирани и следните: 1/От кой момент започва да тече нова погасителна давност за вземането, предмет на образувано изпълнително дело, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години – от извършване на последното изпълнително действие, или от изтичане на двугодишния законов срок чл.330 ал.1 б.”д” ГПК/отм./; 2/За да настъпят последиците на прекратяването на изпълнителното производство в хипотезата на чл.330 ал.1 б.”д” ГПК /отм./, необходимо ли е съдебният изпълнител да издаде постановление за прекратяване; 3/ Представлява ли искане за извършване на изпълнително действие, подаването на молба от взискателя за конституиране на неговия правоприемник по договор за цесия в изпълнителното производство, при отчитане началото на давностния срок по чл. 330 ал.1 б.”д” ГПК/отм./, респ. чл.433 ал.1 т.8 ГПК /2008г. /. Ответникът по жалбата, в срока по чл.287 ГПК е представил писмен отговор, в който поддържа становище, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице основания за спиране на производството по делото, тъй като цитираната част от въпросите в изложението на жалбоподателя са обусловили правната воля на въззивната инстанция, а в същото време проблемите са предмет на разглеждане в образуваното т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС по т.10. Поради това, следва настоящото производство да бъде спряно до приемането на тълкувателно решение по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение