Решение № 7144 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9347/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) 2014 год.-2020 год., чрез представител по пълномощие – юрисконсулт С. Трайков, против решение № 2076 от 08 юли 2025 год., постановено по адм. дело № 289/2025 год. по описа на Административен съд гр. Русе.

Касаторът твърди наличието на пороци на съдебното решение, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК – недопустимост, нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на съда досежно процесуалната допустимост на подадената първоначална жалба. Намира, че доколкото писмото, с което не е дадено съгласие за настъпване на исканите правни последици, представлява изявление на страна по договор, поради което жалбата срещу това писмо е недопустима. Счита, че неправилно съдът е приел, че произнасянето на органа представлява отказ за сключване на допълнително споразумение за изменение на административния договор и същият представлява индивидуален административен акт. Акцентира върху обстоятелството, че след 31 декември 2023 год. органът е лишен от правомощия да процедира административни договори по оперативната програма за програмен период 2014 год. - 2020 год., поради което намира, че е безпредметно връщането на преписката за ново произнасяне.

На следващо място, оспорва изводите на съда за приложението на Закона за задълженията и договорите в отношенията между административния орган и бенефициера. Позовавайки се на легалната дефиниция на понятието „административен договор“ обосновава извод, че в случая липсва елемент на съглашение, доколкото макар и оформен под формата на писмено споразумение, има характер на административен акт.

Намира за неправилен и извода на първоинстанционния съд относим към факта, че всички пет броя допълнителни споразумения от 31 октомври 2023 год. към сключени договори за обществени поръчки не са влезли към настоящия момент в сила, доколкото същите са сключени под отлагателно условие, инкорпорирано във всяко допълнително споразумение. Отделно от изложеното, счита, че е налице противоречие в мотивите на съда по отношение на липсата на допустимост на разходи, направени след крайния срок на изпълнение на дейностите и привръзката с договорения бюджет по административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП). Посочва, че в случая от съществено значение е не липсата на увеличение на БФП, а обстоятелството, че с оглед наличието на отлагателно условие за влизане в сила на допълнителните споразумения, то същите не са породили своето действие, съотв. не са извършвани плащания по уговорената индексация. В тази връзка обосновава извод, че възложителят носи цялата отговорност в договорните взаимоотношения между него и изпълнителите по сключените договори за СМР, в т.ч. и заплащането на уговореното възнаграждение.

В съответствие с така развитите мотиви е формулирано искане за отмяна на оспореното решение. Претендират се разноски по представен списък.

Ответникът – Водоснабдяване и канализация“ ООД - Русе, („ВиК“ Русе), представлявано от управителя И. М., чрез представител по пълномощие адв. С. Донев от Адвокатска колегия Русе, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и развива подробни съображения за законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като развива доводи, че в случая не са налице релевираните пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение състав на Административен съд гр. Русе е отменил по жалба на „ВиК“ Русе ООД отказ на РУО на ОПОС 2014 год. - 2020 год., обективиран в писмо рег.№ 1-016-0001-1-455 от 02 април 2025 год., за сключване на допълнително споразумение за изменение на АДБФП № Д-34-62 от 31 юли 2019 год. за проект BG16M1OP002-1.016 „Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия, обслужвана от „ВиК“ Русе ООД във връзка с решение №13911 от 20 декември 2024 год. постановено по адм. дело № 7364/2024 год. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение.

За да постанови обжалваното решение, съдът въз основа на приетите по делото доказателства, от фактическа страна е установил, че на 31 юли 2019 год. между „ВиК“ Русе ООД и Министерство на околната среда и водите е бил сключен АДБФП № Д-34-62 от 31 юли 2019 год, по процедура BG16M1PO002-1.016 „Изграждане на ВиК инфраструктура“, по приоритетна ос 1 „Води“ на Оперативна програма „Околна среда 2014 год. - 2020 год.“, съфинансирана в размер на 85% от Кохезионния фонд на Европейския съюз, за изпълнение на проект ИСУН № BG16M1OP002-1.016-0001 „Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия, обслужвана от „ВиК“ Русе ООД“, като безвъзмездната финансова помощ по процедурата възлизала на 1 350 000 000 лева, а финансираният по договора проект бил на стойност 131 783 167,65 лв., от които 81 492 564,85 лв. – от Кохезионния фонд, 14 381 040,85 лв. – национално съфинансиране от държавния бюджет, 13 947 248,52 лв. – собствен принос на бенефициера и 21 962 313,43 лв. – недопустими разходи.

За изпълнение на одобрения проект, за който е била предоставена безвъзмездната финансова помощ, „ВиК“ Русе ООД е сключил договори, както следва: договор за обществена поръчка № С-2019-0021-1 от 05 март 2021 год. с предмет „Инженеринг на обект: Реконструкция на ВиК мрежи в гр. Русе; Етап I – „Реконструкция на канализационни колектори и прилежащи водопроводи“; договор за обществена поръчка № С-2019-0021-2 от 12 февруари 2021 год. с предмет: „ Инженеринг на обект „Реконструкция на ВиК мрежи в гр. Русе; Етап II – „Реконструкция на главни и второстепенни водопроводни клонове“; договор за обществена поръчка № С-2020-0002 от 22 март 2021 год. с предмет: „Инженеринг на обект: „Реконструкция на ВиК мрежи ЦГЧ, гр. Русе“; договор за обществена поръчка № С-0019-0019 от 19 февруари 2021 год. с предмет: „Инженеринг на обект: „Реконструкция и подмяна на съществуващи довеждащи водопроводи от ПС II подем до ПС III подем“; договор за обществена поръчка № С-0013-2019 от 18 септември 2020 год. с предмет: „Инженеринг на обект: „Реконструкция и доизграждане на ВиК мрежи в кв. Средна Кула и кв. Долапите, Изграждане на отвеждащ колектор и реконструкция на прилежаща ВиК мрежа“.

Във връзка с увеличаващата се инфлация в страната с § 1 от Закона за допълнение на Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 62 от 5 август 2022 год., в сила от 5 август 2022 год.) в ЗОП е бил създаден нов чл. 117а, съгласно който, според ал. 1 в случаите по чл. 116, ал. 1, т. 1, 2 и 3 изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки и материали, които формират стойността на договора, се извършва съгласно методика, одобрена с акт на Министерския съвет. В ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че когато в случаите по чл. 116, ал. 1, т. 1 възложителят предвижда клауза за изменение на цената във връзка с инфлацията по ал. 1, той може да обвърже тази клауза с методиката по ал. 1."

Съгласно § 2 от ПЗР на ЗДЗОП методиката по чл. 117а, ал. 1 се прилагала и при изменение на договори за обществени поръчки или рамкови споразумения на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 и 3, сключени преди влизането в сила на този закон.

Самата методика е била приета от Министерския съвет с постановление № 290 от 27 септември 2022 год. (Oбн., ДВ, бр. 78 от 30 септември 2022 год., в сила от 30 септември 2022 год.). Съгласно чл. 1 от Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация (Методиката), в редакцията на нормата към датата на приемането й се регламентира начинът за изменение на цената на договор за обществена поръчка и рамково споразумение в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основните стоки и материали, формиращи стойността на договора за строителство и рамковото споразумение за строителство. С изменение на чл. 1 от Методиката от 28 февруари 2023 год. (относима редакция към настоящия казус) в обхвата й се включва изменение на цената на договор за обществена поръчка и рамково споразумение в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени: 1. цените на основните стоки и материали, формиращи стойността на договора за строителство и рамковото споразумение за строителство; 2. цените на основните стоки и материали, формиращи стойността на договора за доставка и рамковото споразумение за доставка, сключени от възложители, извършващи една или няколко секторни дейности, свързани с природен газ и топлинна енергия и/или електроенергия, когато доставката е пряко относима към осъществяването на съответната секторна дейност.

Във връзка с посочената нова законова регламентация РУО на ОПОС е изготвил указания № BG16M1OP002-1.016-0001-C04-M283 относно сключване на допълнителни споразумения към АДБФП за увеличаване на БФП, съгласно ПМС 290 от 27 септември 2022 год. Указанията са публикувани чрез ИСУН на 05 октомври 2022 год. (актуализирани на 11 октомври 2022 год.). С тези указания УО на ОПОС уведомя бенефициерите по АДБФП, че във връзка със срочното изпълнение на договорите с избраните от тях изпълнители и периодичното подаване на искания за предоставяне на средства, както и последващата им верификация и плащания, е налице готовност за увеличаване на финансовия ресурс, предоставен като безвъзмездна финансова помощ (БФП), чрез сключване на допълнително споразумение към АДБФП, при спазване на посочените в указанията условия. В режим на ограничени финансови средства и в съответствие с принципа за добро финансово управление, УО на ОПОС е имал възможност да осигури БФП в размер, обезпечаващ увеличение на стойностите на сключените договори с избрани изпълнители за строителство с до 15% (петнадесет процента) от стойността им. Указани са били подробно процедурните стъпки, които бенефициерите следвало да изпълнят, за да се стигне до сключване на допълнително споразумение към АДБФП. На бенефициерите е бил даден срок от 10 работни дни, в който да представят пред УО на ОПОС сключени допълнителни споразумения с изпълнителите на обществените поръчки, съобразно Методиката, както и искане за изменение на АДБФП. Указани са били и конкретните технически действия, които следвало да се изпълнят в ИСУН. Съгласно т. 2 от Указанията актуализирането на стойността на БФП ще се извършва със сключване на допълнително споразумение към АДБФП и ще бъде еднократно, като максималният приложим процент ще бъде 15% на ниво отделен договор с изпълнител. Според Указанията исканията ще се разглеждат от УО на ОПС по реда на тяхното постъпване, съобразно изброени критерии. При наличие на всички обстоятелства за промяна на стойността на БФП, УО на ОПОС ще процедира допълнителното споразумение към АДБФП в срок от 15 работни дни, като изрично е било посочено, че този срок е индикативен. В указанията се посочва още, че в следствие индексация на стойностите на сключените договори за строителство, при достигане на сумата за БФП над 50 млн. евро, проектът минава прага за „голям проект“. Одобряването на „голям проект“ се извършва съгласно изискванията на (ЕС) 1303/2013, чрез процедура в ЕК, следвайки и националното законодателство, което налага подготовка на формуляр за „голям проект“, подготвен от бенефициента и прилагане на процедурата, съгласно ЗУСЕФСУ. За бенефициенти ВиК Русе, ВиК Сливен и ВиК Шумен по процедура BG16M1OP002-1.016 и процедура BG16M1OP002-1.020 с бенефициент Столична община, преди стартиране на действия от страна на бенефициентите за подписване на допълнителни споразумения, отразяващи индексация на договорите за строителство и по подготовка на формуляр за „голям проект“, е следвало в оперативен порядък да се комуникира с УО на ОПОС.

Във връзка с публикуваните указания ВиК ООД – Русе е отправило до УО молба за получаване на допълнителна информация по реда на чл. 27, т. 4 във връзка с чл. 33, т. 4 от Приложение № 2 към АДБФП (кореспонденция № BG16M1OP002-1.016-0001-C04-M289 от 20 октомври 2022 год.). С молбата се е искало по-конкретни разяснения относно основните стъпки, които е необходимо да се следват в процеса на кандидатстване за изменение на АДБФП по реда на указанията в хипотезата на „голям проект“ по смисъла на Общия Регламент. На второ място се посочва, че съобразно действащите правила, хипотетично е възможно проектът да бъде „фазиран“. В тази връзка е бил зададен въпрос приложима ли е тази хипотеза за проекта, изпълняван от ВиК ООД – Русе, вкл. в условията на реално постигнати заложените общи индикатори по проекта.

На 24 октомври 2022 год. РУО е представил отговор, в който посочи, че опция за фазиране единствено поради бюджетни съображения (без дефиниране на целеви стойности на индикатори) е неприложима, като бил отправен и апел за срочно представяне на искане за изменение на АДБФП.

На 20 февруари 2023 год. ВиК ООД – Русе е подал чрез ИСУН искане за изменение на АДБФП, към което били приложени изискуемите от административния орган документи и проекти, включително допълнителни споразумения, сключени в периода м. декември 2022 год. – м. февруари 2023 год. с изпълнителите на обществени поръчки по цитираните по-горе пет договора за обществени поръчки. В искането за изменение било посочено изрично, че „…бенефициерът счита за целесъобразно да изложи общия подход, който е предложил към изпълнителите предвид възникващите в рамките на проекта ограничения за увеличение на цената на договорите, произтичащи от достигане на прага на „голям проект“. Предвидено е увеличението да се извърши на три етапа като първият и третият предполагат изменение на АДБФП. Предмет на настоящото искане е само първия етап по същество, както и принципният подход, предвиден за третия етап, а именно:

• Етап 1: изменение на договорите по ЗОП до достигане на прага за „голям проект“ (предмет на настоящото искане по същество);

• Етап 2: изплащане на неизползваните непредвидени разходи като правното основание за това е определението, дадено в § 14. от Заключителните разпоредби на ПМС № 5 от 13 януари 2023 год., с което се изменя ПМС № 189/2016 год. Що се отнася до договорното основание, същото е посочено по-долу;

• Етап 3: използване на спестените средства след фактическото завършване на строителството (предмет на последващо искане за изменение на АДБФП по същество, но обект на искане за принципно одобрение на подобен подход чрез настоящото искане за изменение) съгласно текста по-долу.“

На 03 март 2023 год. е било сключено допълнително споразумение № 4 към АДБФП № Д-34-62 от 31 юли 2019 год. с рег.№ BG16M1OP002-1.016-0001-C4 в ИСУН 2020, като процентът на договорената индексация по четири от петте договора с изпълнителите на обществени поръчки е била 4.5 %, а по един договор е била 4.7 %. Договорените индексации с останалите 11 бенефициери, с които РУО на ОПОС 2014 год. - 2020 год. е бил сключил допълнителни споразумения при прилагане на ПМС № 290/2022 год. са били в диапазона 10 % - 15 %.

На 31 октомври 2023 год. ВиК ООД – Русе е депозирало ново искане за изменение в АДБФП, към което са били приложени допълнителни споразумения от 31 октомври 2023 год. към същите пет договора за обществени поръчки, предмет на искането за изменение на АДБФП от 20 февруари 2023 год. В новото искане изрично е било посочено, че „Исканото изменение и/или допълнение се състои във вътрешно преразпределение на спестени вследствие изпълнение и завършване на строителството разходи, чрез които изпълнителите по договори за обществени поръчки за инженеринг да бъдат частично удовлетворени предвид произтичащата от законодателството и релевантните указания на УО на ОПОС възможност за индексиране на договорите поради наличие на инфлация на нива, далеч надхвърлящи обичайните търговски очаквания и приети рискове. В резултат от исканото изменение няма да настъпи увеличение на размера на БФП, а само реалокацията й между отделни бюджетни редове.“. В допълнение е уточнено, че чрез предходното искане за изменение бенефициерът реално е достигнал прага на „голям проект“ чрез увеличаване размера на БФП. Същевременно, чрез реализираното изменение, само частично се постигали заложените както от законодателя, така и от УО на ОПОС цели, касаещи възстановяване на баланса във взаимоотношенията между възложителя / бенефициера и изпълнителите по договори, нарушен вследствие възникване на инфлационни процеси. За допълнително възстановяване на този баланс, бенефициерът е отправил второто си искане за изменение, като по този начин е целял да се елиминира неравнопоставеността между стопанските субекти (изпълнителите на обществени поръчки по проекта на ВиК ООД – Русе и изпълнителите по други проекти на бенефициери, които са имали възможност да компенсират инфлационните процеси до общоприложимия размер от 15%).

Екипът на УО на ОПОС е изготвил становище, в което се приема, че исканото изменение представлява втора индексация на процесните договори, които вече са били индексирани, съгласно ПМС № 290/2022 год. В становището е било посочено, че исканата индексация не е изчислена коректно и не е в съответствие с Методиката за изменение на цената на договорите с изпълнител, тъй като е бил използван индекс за последното тримесечие на 2020 год., а тъй като касаело последваща индексация съгласно чл. 4 от ПМС № 290 от 27 септември 2022 год. е трябвало да се приложи стойността на индекса към последно приложеното изменение.

На 22 ноември 2023 год. РУО е уведомил ВиК ООД – Русе за своето становище както и че е следвало да се извърши корекции в подаденото искане за изменение в срок до 29 ноември 2023 год. В указания срок дружеството е извършило корекции по искането си, към което е представило и обяснителна записка

На 13 декември 2023 год. УО на ОПОС е издал писмо с рег.№ 1-016-0001-1-455 от 13 декември 2023 год., с което е уведомил жалбоподателя, че отказва поисканото от него изменение. Отказът е бил оспорен по съдебен ред като с решение №1289 от 17 април 2024 год. постановено по адм. дело № 15/2024 год. по описа на Административен съд гр. Русе, оставено в сила с решение №13911 от 20 декември 2024 г. постановено по адм. дело № №7364/2024 год. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение, бил отменен.

На 06 февруари 2025 год. с писмо вх. 0№ 1-016-0001-1-455 от 06 февруари 2025 год. ВиК ООД – Русе, във връзка с посоченото решение на Върховен административен съд, е поискал възобновяване на процедурата за изменение АДБФП.

На 02 април 2025 год. РУО на ОПОС е издал оспореното в настоящото производство писмо, в което е бил обективиран отказ за изменение на административния договор. В писмото е посочено, че за дружеството липсва правен интерес за изменение на АДБФП № 34-62 от 31 юли 2019 год., тъй като срока за допустимост на разходите по ОПОС 2014 год. - 2020 год. е изтекъл на 31 декември 2023 год. В същото е посочено още, че допълнителните споразумения от 31 октомври 2023 год., сключени между „ВиК" ООД, Русе и изпълнителите по петте договора, биха влезли в сила от датата на евентуалното сключване на допълнително споразумение за изменение на АДБФП, която дата би следвала да е в определения краен срок на допустимост на разходите по Оперативна програма „Околна среда 2014 год. - 2020 год.". Твърди се също, че за УО на ОПОС би било невъзможно да осъществи функциите си по последващ контрол и проверка на законосъобразност на допълнителните споразумения по обществените поръчки, с което Управляващия орган би бил поставен в ситуация на невъзможност да изпълни основните си функции по управление и контрол. Мотивирано е също, че с оглед на отлагателното действие за влизане в сила на сключените допълнителни споразумения от 31 октомври 2023 год., обвързано от подписване на допълнително споразумение към АДБФП № Д-34-62 от 31 юли 2019 год. за промяна на бюджета по проекта във връзка с индексацията, всички последици, които би породило сключването на допълнително споразумение към АДБФП биха попаднали извън крайния срок за извършване на действия по разплащане по програмата. Посочено е също, че доколкото не можело да бъде установена правна и фактическа възможност за настъпване на търсените от бенефициера последици, липсата на годен предмет на административното производство, не е налице правна възможност от изменение на административния договор и съответно сключването на допълнително споразумение към него.

При така установените фактически обстоятелства, от правна страна първоинстанционният административен съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е постановен от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма и съдържание, в т.ч. и при наличие на изискуемите по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК фактически и правни основания за издаването му.

Анализирайки приложимите разпоредби, съдът е обосновал извод, че за жалбоподателят е налице правен интерес от оспорването, доколкото му е било отказано поискано от него изменение на АДБФП. Изложил е подробни мотиви, че за преценката на правния интерес е без правно значение обстоятелството, че към момента на образуване на съдебното производство програмният период по процесната оперативна програма е приключил, както и изпълнението на проекта и срокът за допустимост на разходите е изтекъл.

При преценка на материалната законосъобразност съдът е приел за незаконосъобразен оспорения отказ на РУО на ОПОС, обективиран в писмо рег.№1-016-0001-1-455 от 02 април 2025 год., за изменение на АДБФП № Д-34-62 от 31 юли 2019 год. Посочил е, че при тълкуване на договорите следвало да се установи действителната воля на страните, съобразно чл. 20 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В този смисъл е обосновал извод, че същността на клаузите на административния договор, които били едностранно определени от държавната администрация следвало да се определят съобразно публичния интерес, доколкото се касае за предоставяне на публични финансови средства. Изложил е мотиви, че използването на властническия метод на правно регулиране на отношенията, които се създават с административния договор по ЗУСЕФСУ не означава неравнопоставеност на страните, доколкото при сключването му гражданите и техните организации се превръщат в партньори на публичната администрация. В тази връзка се акцентира, че целта на сключването на посочените договори е предоставяне на бюджетни финансови средства, които бенефициерът следва да ги преобразува чрез изпълнение на проект, за удовлетворяване и закрила на обществения интерес. Обосновал е извод, че доколкото административният договор, сключен по реда на ЗУСЕФСУ, е конкретизация на определен обществен интерес, не може да се отказва неговото сключване или изменение и/или допълване на формални основания, тъй като последното противоречи на целите на Договора за функциониране на Европейския съюз, Договора за Европейски съюз, както и Регламент № 1303/2013 на Европейския парламент и Съвета.

На следващо място първоинстанционният съд е приел, че действително разходи, направени след крайния срок на изпълнение на дейностите по операцията и проекта намали качеството на допустими, но в случая исканото изменение е свързано с вътрешно преразпределение на спестени вследствие изпълнение и завършване на строителството разходи, чрез които изпълнителите по договори за обществени поръчки за инженеринг да бъдат частично удовлетворени предвид възможността за индексиране на договорите поради инфлационни нива, надхвърлящи обичайните търговски очаквания и приети рискове. Обосновал е извод, че в този случай няма да настъпи увеличение на размера на БФП, а само реалокацията й между отделни бюджетни редове.

В съответствие с така развитите мотиви, първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение.

Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на решението на първоинстанционния съд, поради следните съображения:

За да е недопустимо едно съдебно решение трябва да е постановено при липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство или при наличие на абсолютна процесуална пречка за неговото разглеждане. В тази връзка следва да се посочи, че допустимо е това съдебно решение, което отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество.

Проверката за допустимост на един съдебен акт, което значи за допустимост на една жалба, с която съдът е сезиран, е проверка за съществуването и възможността надлежно да бъде упражнено едно право - правото на оспорване. Като всяко субективно право неговото съществуване и упражняване е възможно при наличието на регламентирани в правна норма процесуални предпоставки. В чл. 159 АПК са изброени отрицателните предпоставки при наличието, на които оспорването постановяването въз основа на тях съдебно решение е недопустимо

Следва да се посочи, че легалната дефиниция на понятието "Административен договор" се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ, съгласно която същият е изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от ЕФСУ, по силата на което и със съгласието на бенефициера се създават за бенефициера права и задължения по изпълнението на одобрения проект. Административният договор се оформя в писмено споразумение между ръководителя на управляващия орган и бенефициера, заместващо издаването на административен акт.

По силата на чл. 27, ал. 1 ЗУСЕФСУ, административните актове по глава трета, в която попада и процесната хипотеза за изменение на административен договор, се оспорват пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като административният договор се оспорва по реда за оспорване на индивидуален административен акт, респект. и изменение на административния договор следва да подлежи на оспорване по този ред. Това е така тъй като административният договор по ЗУСЕФСУ представлява изрично волеизявление (решение) на административен орган - ръководител на УО на програма, което замества издаването на административен акт, който сам по себе си има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, според чиято разпоредба отказът за издаване на такъв също представлява индивидуален административен акт. По тези съображения, допълнителното споразумение, с което се изменя и/или допълва административния договор по ЗУСЕФСУ представлява индивидуален административен акт. В тази връзка, ако произнасянето на УО на програмата съдържа отказ за сключване на допълнително споразумение за изменение на административен договор, това произнасяне също представлява индивидуален административен акт, тъй като с него се отказва издаването на такъв. Този отказ на управляващият орган да измени договора, като индексира цената, установява, че за жалбоподателя е налице правен интерес, съдът да признае правото му на изменение на административния договор. Неизпълнението на административния договор води до неблагоприятни правни последици за бенефициера, поради което има правен интерес да иска изменение на договора.

Доколкото в случая оспорващият е правосубектен, жалбата е подадена от надлежна страна, актът не е оттеглен, за оспорващия е налице правен интерес от оспорването поради наличие на предпоставките на чл. 147, ал. 1 от АПК, жалбата е подадена в срок, няма образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание и оспорването не е оттеглено и не е направен отказ от него, то не е налице нито една от предвидените в чл. 159 от АПК процесуални пречки, които водят до недопустимост на съдебното производство.

По отношение на материалната законосъобразност на издаденият от РУО административен акт, настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд.

В настоящият случай РУО, за да се произнесе по искането за възобновяване, е разгледал и изложил мотиви във връзка с предходно подадено от бенефициера искане за изменение на административния договор от 13 декември 2023 год. Безспорно е било между страните, че органът по това искане е постановил изричен отказ за изменение на административния договор, който е оспорен по съдебен ред и отменен с решение №1289 от 17 април 2024 год. по адм. дело № 15/2024 год. по описа на Административен съд гр.Русе, оставено в сила с решение № 13911 от 20 декември 2024 год. по описа на Върховен административен съд. Този факт безспорно е установен от доказателствата по делото. Издателят на оспорения акт повторно е приел в мотивите си, че исканото изменение е лишено от предмет, доколкото срокът за допустимост на разходите по ОПОС 2014 год. - 2020 год. е 31 декември 2023 год. От страна на органа не са посочени нови фактически установявания, които да обосноват опровергания в хода на предходното съдебно производство извод.

Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че разходите, направени след крайния срок на изпълнение на дейностите по операцията и проекта нямат качеството на допустими. Следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че с искането за изменение на АДБФП не се иска увеличаване на предоставената безвъзмездна финансова помощ. Последното води до извод, че липсва основание за промяна на размера на вече договорения собствен принос на бенефициера за изпълнение на проекта и не е налице нужда от ново доказване на осигуряването на допълнително съфинансиране, различно от вече установено и доказано по проекта. В случая страните не спорят, че исканото изменение е свързано само с вътрешно преразпределение на спестени вследствие изпълнение и завършване на строителството разходи, чрез които изпълнителите по договори за обществени поръчки за инженеринг да бъдат частично удовлетворени предвид възможността за индексиране на договорите поради инфлационни нива, надхвърлящи обичайните търговски очаквания и приети рискове. В този смисъл споделими са изводите на първоинстанционния съд, че след като липсва ограничение на срока за подаване на искания за изменение на АДБФП, то е недопустимо да бъде отказвано изменение с този аргумент.

Видно от изложеното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора неоснователно се явява искането на касатора за присъждане на разноски.

Въпреки изхода на делото на ответника не следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, тъй като, макар и своевременно поискани, не са представени доказателства, установяващи тяхното основание и размер.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,