Определение № 19 от 27.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2905/2020 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Подадена е молба за отмяна от М. К. А., чрез пълномощника му адв. Ц. С., на влязло в сила решение № 21 от 23.05.2019 г. по гр. д. № 491/2018 г. по описа на Етрополския районен съд, с което е допуснато извършването на съдебна делба между М. К. А. и М. С. Л. на следния недвижим имот: УПИ ** в кв.77 по регулационния план на [населено място], при описани дялове. В молбата са изложени единствено доводи за неправилност на съдебния акт. Липсва конкретно заявено основание, което се поддържа от молителя. От ответника М. С. Л. не е постъпил писмен отговор. С разпореждане от 15.10.2020 г. молбата за отмяна е оставена без движение, с указание да се уточни какво е поддържаното основание за отмяна от молителя, както и да се посочи дали твърди, че са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които не е могъл да се снабди своевременно. Дадено е изрично указание, че в случай че се поддържа основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, следва да бъде заявено кои са новите фактически обстоятелства от значение за изхода на спора. В уточняваща молба молителят е посочил, че не му е било известно следното ново обстоятелство, а именно: съществуващата в делбения имот сграда не е сградата, която е допусната до делба, а представлява нова жилищна сграда, чието допускане до делба не е било поискано. Не се сочат, нито представят нови писмени доказателства. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о. намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба до разглеждане. Независимо че не е посочено изрично, следва да се приеме, че поддържаното основание за отмяна е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молителят не сочи ново обстоятелство, което не му е било известно при решаване на делото, по смисъла на цитираната разпоредба. По същество неговите оплаквания представляват доводи за неправилност на решението, които не са релевантни в извънинстанционното производство по отмяна. В заключение, от изложеното по-горе може да се обобщи, че молбата за отмяна е насочена към извършване на проверка на правните изводи, поставени в основата на влязлото в сила решение, без да е налице непълнота на фактическия или доказателствения материал по делото, което не може да се осъществи посредством извънредния способ на отмяната. Следва да се посочи, че с решението не е допусната делба на жилищна сграда, а само на урегулиран поземлен имот, така, както е поискана от ищеца – молител в настоящото производство. Предвид горните съображения и неизпълнението на указанията за посочване на новото фактическо обстоятелства или новооткритите писмени доказателства, подадената молба за отмяна не следва да се допуска до разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.,