Определение № 3574 от 16.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 966/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Г. Р. Г., с адрес в [населено място], против въззивно решение № 1406 от 11 ноември 2022 г., постановено по в.гр.д. № 2061/2022 г. по описа на Окръжен съд Варна, с което е отменено решение № 2573 от 1 август 2022 г., постановено по гр.д. № 5105/2022 г. по описа на Районен съд Варна, и вместо него са отхвърлени предявените от Г. срещу „Североизточно държавно предприятие“ ДП искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ за признаване за незаконно на уволнението на Г., извършено със заповед на работодателя № 153/25.02.2022 г., за неговото отменяне и за възстановяване на Г. на заеманата преди уволнението длъжност „заместник-директор“ на СИДП ДП Шумен. В касационната жалба се заявяват всички основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че между констатираните от въззивния съд фактически обстоятелства и мотивите, на които е основал решението си, има противоречие – от една страна, съдът е приел, че директорът И. е подписал и утвърдил годишен финансов план за 2021 г. и цитирал обяснението на министерството, че предприятията към момента не работят по бизнес програми, а по годишни финансови планове, но от друга страна неправилно е приел, че на директора на предприятието не била поставена бизнес цел, както и че утвърденият бизнес план до голяма степен се припокривал с изготвения от предходния директор. Според касатора, въззивният състав не се е съобразил с разпоредбите на чл. 24, ал. 2 ЗПП, правилника за прилагането му, Процедурата по провеждане на избор на кандидати за поста директор, чл. 172, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗГ и отговора на МЗХГ, получен пред първата инстанция. В действителност дългосрочна програма (или най-малкото бизнес цели с определено цифрово изражение) е следвало да бъде налице към момента на провеждане на двата конкурса през 2021 г. и същата е следвало да бъде предложена на вниманието на конкурсната комисия от съответния кандидат на поста директор, но такава не е имало подадена от избрания в конкурса кандидат, нито е изготвена след сключване на договор за управление. Затова проведените конкурси били фиктивни, тъй като липсвал обективен критерий за оценка на кандидатите при равни други условия. Оттук следвало, че всички актове, издадени от настоящия директор на предприятието, били изначално нищожни. Липсвали доказателства за наличието на такъв бизнес план, съответно постигане на определени бизнес задачи, както и за изготвянето на такъв след сключване на договора за управление, а въззивният съд се е позовал на годишен план, утвърден от директора И. месеци след назначаването му на тази длъжност. Поддържа се, че основанието по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо при сключване на договор за управление на предприятието и по отношение на ограничен кръг лица – служители от ръководството на предприятието. По отношение на договора за управление се сочи, че според константната съдебна практика негов съществен елемент е постигането на определени крайни резултати или цели, но тази практика е игнорирана от съда. Съдът не се съобразил и с оспорването на верността на представените бизнес планове за 2021 г. и 2022 г., и не посочил изрично защо ги цени. Твърди се още, че втората инстанция не се е произнесла по част от твърденията и възраженията му в отговора на исковата молба, не се съобразила с изложеното относно сгрешената длъжност в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение (в заповедта не била изписана правилно длъжността на работника и това не позволявало индивидуализацията на работника, чието трудово правоотношение се прекратява, освен трите му имен), необосновано е прието, че цитираната от него съдебна практика относно приложението на чл. 328, ал. 2 ГПК е неотносима към случая. Разпоредбата се прилагала при следните предпоставки – наличие на договор за управление, който да съдържа бизнес цел за целия период на управление на предприятието; работникът, чието трудово правоотношение се прекратява, да бъде част от ръководството на предприятието; правото по чл. 328, ал. 2 КТ да бъде упражнено в рамките на 9-месечен срок от датата на сключване на договор за управление. Нямало значение дали става въпрос за държавно предприятие, търговец или друг стопански субект, създаден с цел печалба. Освен това никъде в разпоредбата не се говорело пряко за наличие на бизнес план, а това понятие било въведено с установената практика на ВКС. В нея се сочело, че този бизнес план следва да касае целия период на управление на новоизбрания и назначен управител на дружеството и целите за този период трябва да са ясни и непроменими – само при наличие на такива цели новият управител би обосновал невъзможността си да ги реализира със стария екип и да има нужда от нов. Такива цели за срока на управление на действащия изпълнителен директор на предприятието обаче липсвали. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Излагат се и доводи за очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. Ответникът „Североизточно държавно предприятие“ ДП, представлявано от управителя Р. И., чрез адв. Б. Г., в отговор заявява становище за липса на основание за допускане на касационното обжалване и неоснователност на касационната жалба. От фактическа страна по делото се установява, че Г. е заемал длъжност „заместник директор“ с място на работа „Североизточно държавно предприятие“ ДП, офис Варна, по силата на безсрочен трудов договор № 47/08.01.2015 г. и допълнително споразумение към него № 23/01.10.2017 г., което правоотношение е прекратено със заповед № 64/24.01.2020 г. на директора на СИДП ДП Шумен, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ (съкращаване на щата), считано от 25.01.2020 г. С влязло в сила решение по гр.д. № 3860/2020 г. на Районен съд Варна, уволнението е било признато за незаконно и отменено, и Г. е възстановен на заеманата длъжност „заместник-директор“; със заповед на работодателя № 94/04.02.2022 г. Г. е възстановен на заеманата длъжност „заместник-директор“; на 25.02.2022 г. работодателят е издал процесната заповед № 153/25.02.2022 г., с която трудовото правоотношение с Г. е отново прекратено, на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Съгласно утвърдената длъжностна характеристика на длъжността, с която Г. е бил запознат на 08.01.2015 г. срещу подпис, длъжността му е на пряко подчинение на директора на „СИДП“ ДП; целта на длъжността е да подпомага директора при осъществяване на правомощията му, като основните му задължения са да ръководи цялостната дейност на предприятието, да участва в приемането на финансовите планове на териториалните поделения и изготвяне на цялостния финансов план на СИДП, да осъществяване взаимодействие между отделите, да изпълнява и други конкретно възложени му от директора и свързани с длъжността задачи, да взема решения, свързани с организация работата на предприятието и др., посочени в длъжностната характеристика. На 26.10.2021 г. между министъра на земеделието, храните и горите и Р. И. е сключен договор за управление на предприятието за срок от 5 години; в договора са записани правата и задълженията на министъра и директора, вкл. задължението на директора да изработи годишен финансов план. По делото е представен финансов план на „СИДП“ ДП Шумен за 2021 г., изготвен от директора И., и утвърден на 06.12.2021 г., съдържащ приходна и разходна част с разбивка по отделни видове дейности, административни и стопански разходи, изготвена инвестиционна програма и предвиден финансов резултат; представен е и годишен план за 2022 г., изготвен от директора И.. Във връзка с изискан от първоинстанционния съд заверен препис от бизнес план, представен във връзка с договор за управление № РД 5877/26.10.2021 г., по делото е приобщено писмо от главния секретар на Министерство на земеделието, в което е заявено, че към настоящия момент държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите не работят по бизнес програми, а по годишни финансови планове. От правна страна въззивният съд сочи, че съобразно чл. 328, ал. 2 КТ служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ и поради сключването на договор за управление на предприятието, като уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца. В случая работодателят е обективирал волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение с Г. на основание чл. 328, ал. 2 от КТ чрез отправянето на писмено предизвестие, връчено на 25.02.2022 г. Съдът счита, че прекратяването на трудовия договор на посоченото основание е обективно и безвиновно, което предпоставя необходимост работодателят да докаже основанието за уволнение, а именно сключеният договор за управление, заемането на ръководна длъжност от ищеца и дали уволнителната заповед е издадена в рамките на законоустановения деветмесечен срок. Доколкото последните две предпоставки според съда се установяват безспорно от събраните писмени доказателства, спорът е по въпроса дали сключеният между министъра на земеделието и директора на предприятието договор има характер на такъв за управление. В тази връзка въззивният състав приема, че държавните предприятия за управление на горските територии съгласно чл. 163 ЗГ са юридически лица със статут на държавни предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 3 ТЗ, които осъществяват дейността си в определения им със закона район. Според чл. 171 ЗГ, с лицето, изпълняващо длъжността „директор“ на държавното предприятие, се сключва договор за управление, който следва да отговаря на определени изисквания за форма и съдържание. Директорът се задължава срещу възнаграждение да осъществява в уговорения срок, освен специфичните с оглед предмета на дейност на юридическото лице работи, още и определен стопански резултат, посочен в договора за управление (или в друг документ), като възнаграждението му е обвързано с постигането на финансов резултат и с изпълнението на дейностите в цялото предприятие, в т.ч. той носи и имуществена отговорност при неизпълнение на управленската програма. Посочено е, че съдебната практика приема възможността, когато отделен закон изрично съдържа уредба (както това е предвидено в Закона за горите), да бъде сключен договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ на държавно или общинско предприятие, на което е предоставена държавна или общинска собственост, тъй като тези предприятия имат стопански цели, макар и да са създадени за задоволяването на определена обществена потребност. Съдът анализира сключения на 26.10.2021 г. договор за управление и приема, че той съдържа уговорки възнаграждението на директора да се определя при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 175, ал. 1 ЗГ, както и че в срок от три месеца от сключване на договора същият следва да внесе гаранция за качественото изпълнение на договора в размер на тримесечното му брутно възнаграждение; неизпълнението на заложените показатели в одобрения финансов план е едно от основанията, на които може да бъде прекратен договорът. Тези договорни клаузи и представения годишен финансов план според съда обуславят извода, че сключеният между министъра на земеделието и директора договор има облигационен, а не трудов характер, и следва да се квалифицира като договор за управление. Като неправилна е определена констатацията на първоинстанционния съд, че на директора на ответното предприятие не е поставена бизнес цел, както и че утвърденият бизнес план до голяма степен се припокривал с този, изготвен от предходния директор. Според въззивния съд директорът е ангажиран с постигането на конкретни икономически показатели по приетия финансов план, като е ирелевантно дали същият има сходство с предходния утвърден финансов план. Цитираната от Г. съдебна практика е приета за неотносима към конкретния казус, доколкото касае търговски дружества, а не държавни предприятия. В заключение, съдът приема, че директорът на ответното предприятие законосъобразно е упражнил потестативното право да прекрати трудовото правоотношение с Г.. Касационното обжалване следва да се допусне по въпроса, доуточнен от настоящия състав на ВКС съобразно правомощията му, разяснени с ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС: съставените годишни финансови планове на държавното предприятие представляват ли стопанска задача, която се изпълнява от назначения по договор за управление управител на предприятието. Касационното обжалване се допуска, за да се провери налице ли е противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 225 по гр.д. № 1671/2018 на ВКС, ІV г.о. За касационното обжалване жалбоподателят не дължи държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,