Определение № 1021 от 25.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 828/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по искане на В. П. К. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 116/ 20.04.2012 по гр.д.№ 102/ 2012 г., с което е обезсилено решение на Балчишки районен съд по гр.д.№ 691/ 2010 г., отхвърлящо предявените от касатора против Н. Д. А. искове по чл.71 от ЗЗДискр за установяване на неравно третиране на основание „лично положение” и за заплащане на обезщетение за вреди в размер 5 000 лв. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига процесуалноправния въпрос кой се явява надлежна страна – ответник по исковете за установяване на дискриминационно нарушение и за заплащане на обезщетение за вредите от него – лицето, осъществило дискриминационните действия или юридическото лице, от името на което прекият извършител е действал. Счита, че въззивният съд е разрешил този въпрос в противоречие с практиката на ВАС и че той има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и на това основание моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по касация Н. Д. А. не взема становище по жалбата. Съдът намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване. За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по исковете, въззивният съд е приел, че те са насочени спрямо кмета на [община], който е сочен като извършител на дискриминационните действия, чието установяване се иска. Легитимиран ответник обаче се явява не самият кмет, а общината, която ръководи. Поради това исковете са счетени за предявени срещу ненадлежна страна, неподлежащи на разглеждане по същество и производството по тях е прекратено. При тези мотиви на въззивния съд поставеният от жалбоподателя въпрос обуславя въззивното решение. Той не е решен в противоречие с практиката на ВКС (такава не е представена от жалбоподателя), а противоречие с практиката на ВАС не може да обоснове допускане на касационно обжалване – виж Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът обаче приема, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по него няма установена практика, а законът не съдържа ясен и изричен отговор. Поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато, без да се дължи внасяне на държавна такса, съгласно чл.75 ал.2 от ЗЗДискр. По изложените съображения Върховният касационен съд