Определение № 152 от 21.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 1143/2016 г.

Производството е по реда на чл.307 ал.1 ГПК във вр. с чл.304 ГПК. В молбата за отмяна се поддържа, че молителят [фирма] е придобил по силата на договор за цесия от 17.09.2015г. от [фирма] вземане към [фирма] /в несъстоятелност/, което вземане е включено в приетите от синдика вземания в производството по несъстоятелност на длъжника [фирма]. Сочи се, че е налице правен интерес за кредитора [фирма] да иска отмяна на влязлото в сила решение на Врачански окръжен съд, с което е дадено право на трето лице – [фирма], /което не е кредитор в производството по несъстоятелност/, да получи по реда на чл.717к ТЗ цената на продадени от синдика отпадъчни продукти. Същевременно в молбата за отмяна и в приложеното към нея „изложение за основанията за отмяна” се излагат съображения за недопустимост на решението на Врачански окръжен съд с оглед разпоредбите на чл.637 ТЗ, респ. за неговата неправилност, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. В срока по чл.306 ал.3 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна [фирма] – [населено място], в който се излагат съображения за недопускане до разглеждане на молбата за отмяна. Сочи се, че молителят не е конкретизирал на кое основание по чл.303 ал.1 ГПК претендира отмяна на решението на Врачански окръжен съд. Същевременно се твърди, че молителят не е легитимиран да иска отмяна по реда на чл.304 ГПК, тъй като неговото участие в производството пред Окръжния съд не е било задължително по чл.216 ал.2 ГПК. На следващо място се прави възражение за изтекъл тримесечен преклузивен срок по чл.305 ал.1 ГПК от узнаването на решението от страна на молителя. Излагат се съображения са липса на правен интерес от отмяна на решението, както и за неоснователност на молбата в случай, че същата бъде допусната за разглеждане. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото и допустимостта на молбата за отмяна в съответствие с правомощията си по чл.307 от ГПК, констатира следното: С решение №38, постановено на 12.03.2015г. по т.д.№104/2014г. по описа на Врачански окръжен съд, е признато за установено по отношение на ответника [фирма] /в несъстоятелност/, че към датата на извършване на публична продан /21.07.2014г./ от синдика, ищецът [фирма] е собственик на цялото количество гранулирана пещна шлака, клинкер, бял и черен оловен шлам, меден щайн и на останалите отпадъчни продукти, разположени на бившата производствена площадка на [фирма] /н./. Решението е влязло в сила на 2.04.2015г. От представените с молбата за отмяна договори за цесия и уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД е видно, че на 17.09.2015г. [фирма] е цедирал на молителя [фирма] свое вземане /също придобито чрез цесия от [фирма]- [населено място]/ към [фирма] в размер на 431 698.34 лв., включено в одобрения от съда по несъстоятелност списък на приетите от синдика вземания в производството по несъстоятелност на [фирма]. Предмет на спора, разгледан в производството по т.д.№104/2014г. по описа на Врачански окръжен съд, е установителен иск за собственост на отпадъчни материали, предявен срещу дружество в производство по несъстоятелност. Правото да се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение по реда и на основанията, предвидени в чл.303, ал.1 от ГПК, принадлежи на страните, участвали в делото, по което е постановено решението. Единствената хипотеза, в която законът признава процесуална легитимация за сезиране на Върховния касационен съд с молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение в полза на трето лице, неучаствало в делото, е тази на чл.304 от ГПК. Съгласно чл.304 от ГПК, отмяна може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че не е било страна по делото. Отмяната по чл.304 от ГПК е правен способ за защита само на онези трети лица, които са обвързани от силата на пресъдено нещо в качеството на носители на спорното материално право, а оттук – и на правото на иск за неговата защита, а такова качество имат само необходимите другари в процеса. Аргумент за този извод се съдържа в текста на нормата на чл.304 от ГПК, която очертава субектите, в чиято полза признава право на отмяна, чрез изрично препращане към разпоредбата на чл.216, ал.2 от ГПК, регламентиращ необходимото другарство в гражданския процес. Молителят [фирма] не е участвал в производството по т.д.№104/2014г. по описа на Врачански окръжен съд. Изложените в молбата твърдения за наличие на правен интерес от отмяна на решението, сами по себе си не обосновават качеството на [фирма] на необходим другар по смисъла на чл.216, ал.2 от ГПК в производството по установителния иск за собственост, заради което да е било наложително участието му /а не само на него, но и на всички останали кредитори с приети вземания/ в делото. Без значение за процесуалната легитимация по чл.304 ГПК е евентуалната недопустимост с оглед разпоредбата на чл.637 ал.6 ТЗ на решението, чиято отмяна се иска. Цитираната от молителя съдебна практика на ВКС се отнася за допустимост на молба за отмяна по чл.304 ГПК в хипотезата на необходимо другарство, какъвто не е настоящия случай. Липсата на процесуална легитимация на молителя по чл.304 ГПК, обуславя недопустимост за разглеждане на молбата за отмяна. В тази връзка не следва да се обсъжда възражението на ответника за пропуснат от молителя преклузивен срок по чл.305 ал.1 ГПК и респективно да се събират доказателства за датата на узнаване за решението. По изложените съображения, ВКС, Т.К., състав на ІІ-ро отд.