Определение № 60440 от 08.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2379/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. В. М. в качеството му на синдик на „Тотем – 1“ ООД /н./ срещу определение №60305/08.09.2021г. по ч.т.д. № 1397/2021г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от него частна касационна жалба с вх. № 100540/21.01.2021г. срещу определение № 100629/23.11.2020г. по в.ч.т.д. № 211/2020г. на Бургаски апелативен съд. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като се позовава на Тълкувателно решение №1/03.12.2018г. по тълк.д. №1/2017г. на ОСТК на ВКС. В тази връзка поддържа, че съставът на ВКС е имал както право, така и задължение да отмени въззивния акт, поради направения извод, че същият е порочен, като постановен по жалба срещу необжалваемо определение по чл.638, ал.3 от ТЗ. Ответникът „Инвестбанк“ АД оспорва частната жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Ц. В. М., в качеството на синдик на „Тотем – 1“ ООД /н./, е подал частна касационна жалба срещу определение №100629/23.11.2020г. по в.ч.т.д.№211/2020г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено определение №260007/11.08.2020г. по т.д. №159/2016г. на Бургаски окръжен съд за отмяна на разрешение по чл.638, ал.3 от ТЗ за продължаване на изпълнението по изп.дело №20168010400019 на ЧСИ Т. Д.. За да остави без разглеждане частната касационна жалба съставът на I т.о. на ВКС е приел, че обжалваното определение по чл.638, ал.3 от ТЗ не е от категорията на посочените в чл.613а от ТЗ актове на окръжните съдилища, постановени в производство по несъстоятелност, които подлежат на касационен контрол. Изложил е съображения, че постановеният от Бургаския апелативен съд акт би бил порочен, с оглед разяснената в Тълкувателно решение №1/03.12.2018г. по тълк. д. №1/2017г. на ОСТК на ВКС принципна невъзможност по отношение на тези определения да бъде осъществен инстанционен контрол, но е изтъкнал, че това обстоятелство не може да бъде контролирано, поради забраната на чл.613а от ТЗ за осъществяване на касационен контрол по отношение на постановения акт. В допълнение, съставът на ВКС е приел, че извод за необжалваемост на определението се налага и в случай, че същото бъде преценено като контролиращо акт по чл.642 от ТЗ на окръжния съд. Определението е правилно. Обжалваното на съдебните актове в производството по несъстоятелност е предмет на специална регламентация – чл.613а, ал.1 и ал.3 от ТЗ, като в ал.1 са изброени изчерпателно актовете, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК, а в ал.3 е предвидено, че останалите подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК. Предвид липсата на други отклонения от общия ред за обжалване на определенията, в съдебната практика се приема, че обжалваемостта е обусловена от наличието на общите предпоставки по чл.274, ал.1 от ГПК – преграждащ характер на определението или изрично предвидена в закона възможност за обжалването му. Като е оставил без разглеждане частната касационна жалба срещу определението на Бургаски апелативен съд, първият тричленен състав на ВКС изцяло е съобразил специалната норма на чл.613а от ГПК. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за неправилно приложение на Тълкувателно решение № 1/03.12.2018г. по тълк.д. №1/2017г. на ОСТК на ВКС. Дори и въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с посоченото тълкувателно решение, като е разгледал частна жалба срещу неподлежащо на обжалване първоинстанционно определение по чл.638, ал.3 от ТЗ, това не се отразява на преценката за допустимост на касационното обжалване на въззивното определение. За да може касационната инстанция да извърши преценка за допустимостта на обжалвания пред нея въззивен акт, е необходимо насочената срещу този акт частна касационна жалба да е допустима. В случая определението по чл.638, ал.3 от ТЗ не е между изчерпателно изброените в чл.613а ал.1 от ТЗ актове в производството по несъстоятелност, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК, включващ и касационно обжалване. Недопустимостта на касационното обжалване следва и от приетата в т.6 на Тълкувателно решение №1/03.12.2018г. по тълк.д. №1/2017г. на ОСТК на ВКС принципна необжалваемост на определението по чл.638, ал.3 от ТЗ. Следователно, доколкото съставът на I т.о. на ВКС е бил сезиран с недопустима частна касационна жалба, той не е могъл да преценява допустимостта на обжалвания пред него въззивен акт, тъй като тази преценка е част от разглеждането на частната касационна жалба по същество. Правилен е и изводът на съда за недопустимост на касационното обжалване и в случай, че въззивният акт бъде преценен като контролиращ определение на съда по несъстоятелността по чл.642 от ТЗ, тъй като този акт също не е между предвидените в чл.613а ал.1 от ТЗ и произнасянето на Бургаски апелативен съд се явява окончателно по смисъла на чл.613а, ал.3 от ТЗ, съответно не подлежи на касационен контрол. Предвид изложеното обжалваното определение на състава на I т.о. на ВКС следва да бъде потвърдено като правилно. При този изход на делото на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. На основание чл.77 от ГПК длъжникът в несъстоятелност трябва да бъде осъден да заплати държавна такса за настоящото производство в размер на 15 лв. по сметка на ВКС, която да се събере от масата на несъстоятелността. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение