Определение № 134 от 21.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3082/2016 г.
ВКСII гражданско отделение21.09.2016 г.докладчик Златка Русева
Диспозитив
ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на решение №1739 от 26.10.2015г. на Окръжен съд-Варна, постановено по в.гр.д.№2030/2015г. по описа на същия съд. Да се изиска от Окръжен съд-Варна ч. гр.д.№947/2015г по описа на същия съд. Делото да се докладва на Председателя на II ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.307, ал.1 от ГПК. Постъпила е молба от [фирма], [населено място], чрез адв.Г. А. за отмяна на решение №1739 от 26.10.2015г. на Окръжен съд-Варна, постановено по в.гр.д.№2030/2015г. по описа на същия съд, с което се тълкува влязлото в сила решение №1506 от 29.07.2015г., постановено по същото дело, в смисъл, че след отмяна на постановление /разпореждане/ за отказ за извършване на опис, постановено на 27.03.2015г. по изп.дело №108/2015г. по описа на ЧСИ З. Д., с рег.№808, при продължаване на изпълнителните действия по изпълнителното дело, ЧСИ следва да съобрази, че ипотеката, вписана върху имотите, собственост на ипотекарните длъжници А. П. и Б. Г.: апартаменти №7 и №8, находящи се в [населено място], [улица] само за обезпечаване на вземането на взискателя по изпълнителен лист от 07.04.2014г., издаден по гр.д.№51850/2013г. по описа на Софийски районен съд, І Г.О., 43-ти състав. Молителят поддържа, че решението, чиято отмяна иска, противоречи на влязло в сила определение от 07.04.2015г., постановено по гр.д.№947/2015г. по описа на Окръжен съд-Варна,като с твърдяното противоречие между два влезли в сила съдебни акта, при наличие на обективно и субективно тъждество между делата, молителят обосновава основанието по чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответниците по молбата А. С. П. и Б. Б. Г., чрез процесуалния си представител адвокат В. Д.,с депозирания отговор,твърдят липса на идентентитет между двете дела,поради което молбата следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Върховният касационен съд,констатира,че молбата е подадена на 18.01.2016 г., т.е. в предвидения съобразно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК срок от датата на влизане в сила на решение №1739 от 26.10.2015г. на Окръжен съд-Варна,поради което намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде допусната до разглеждане. Възраженията на ответната страна за липса на обективен идентитет между двете съдебни решения имат отношение към основателността на молбата и ще бъдат обсъдени по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.