Определение № 2285 от 27.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1746/2026 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Б. В. Л., срещу определение № 4378 от 02.10.2025 г. по адм.дело № 1026/2025 г., по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Решение № 247/31.07.2025 г. на Общински съвет – Панагюрище, прието с Протокол № 33, и е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че жалбоподателят е жител и местен данъкоплатец в община Панагюрище, участва в бюджетния процес и оспореното решение за изменение на бюджета, включително предвиждането на разход от 93 000 лв. за скулптурна композиция, рефлектира пряко върху правната му сфера. Навеждат се доводи за нарушение на принципите по чл. 7 и чл. 13 АПК и за противоречие с практиката относно съдебния контрол върху общи административни актове. Прави се искане за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна Общински съвет – Пазарджик не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на общинския съвет представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, но е приел, че жалбоподателят не е доказал наличието на личен, пряк и непосредствен правен интерес от неговото оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, поради което е оставил жалбата без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 АПК. Определението е правилно. Съгласно чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административните актове имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях или за които те пораждат задължения. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването и за него съдът следи служебно във всяка фаза на производството. Правният интерес следва да бъде личен, пряк и непосредствен, като засягането трябва да произтича пряко от съдържанието и правните последици на акта. Не е достатъчно твърдение за общо засягане като жител на съответната община или като данъкоплатец, когато актът урежда въпроси от общ характер, свързани с вътрешното разпределение на бюджетни средства, без да създава конкретни права или задължения за жалбоподателя. В случая оспореното решение касае изменение на приходната и разходната част на бюджета на община Панагюрище и предвиждане на средства за конкретна културна инициатива. От съдържанието на акта не следва пряко засягане на индивидуално определени права или законни интереси на частния жалбоподател. Твърденията, че като жител и местен данъкоплатец той е засегнат от начина на разходване на общинските средства, обосновават единствено общ интерес от законосъобразност на акта, но не и личен и непосредствен правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че за разлика от областния управител, който разполага със самостоятелна активна легитимация по чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, физическите лица могат да оспорват решенията на общинския съвет само при наличие на конкретно и индивидуализирано засягане. Такова в случая не е установено, нито са ангажирани доказателства въпреки дадените указания. Неоснователни са и доводите за нарушение на принципите по чл. 7 и чл. 13 АПК. Доколкото липсата на правен интерес е процесуална пречка от категорията на абсолютните, съдът не дължи разглеждане на спора по същество, нито събиране на доказателства относно законосъобразността на акта. Изясняването на обстоятелства, имащи значение за спора по същество, е обусловено от допустимостта на оспорването. Предвид изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,