Определение № 683 от 02.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 2078/2014 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на П. Г. З. в качеството на новоизбран управител на [фирма] срещу Определение № 17 от 16.01.2014г. на Бургаския АС /неправилно посочен в жалбата Бургаски ОС/ по ч.т.д.№ 13/2014г., с което е потвърдено определението по ч.т.д.№ 656/2013г. на Бургаски ОС. Окръжният съд на основание чл.536,ал.1 във вр. с чл.19,ал.5 ЗТР е спрял регистърно производство по вписване на промени по партидата на [фирма] по заявление с вх.№ 20131129123910 за освобождаването на Т. Д. И. като управител на дружеството и избор на П. Г. З. на негово място, съгласно протокол от извънредното ОСС на дружеството и протокол № 2711а/27.11.2013г. от заседанието на СД на [фирма], до приключване на т.д.№ 645/2013г.на Бургаския ОС. Съобразявайки разпоредбата на чл.536,ал.3 ГПК /ДВ 99/2012г./ апелативният съд е разгледал по същество подадената срещу определението за спиране на охранителното производство частна жалба, като е изложил собствени съображения в подкрепа на правилността му. С частната касационна жалба се иска отмяна на определението по подробно изложени съображения при допускане на касационното обжалване по посочени в изложението правни въпроси. Съставът на ВКС счита, че частната касационната жалба е недопустима, тъй като определението на въззивния съд не подлежи на обжалване на основание чл.274,ал.4 ГПК. С него е потвърдено определение за спиране производството по вписване в Търговския регистър на основание чл.536,ал.1 във вр. с чл.19,ал.5 ЗТР. Съгласно разпоредбата на чл. 536,ал.3, изр. последно ГПК /ДВ бр.99/2012г./ определението на съда за спиране на охранителното производство подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа от кодекса –т.е. на въззивно обжалване на основание чл.274,ал.1,т.2 ГПК, а на касационно- при условията на чл.274,ал.3 ГПК, при положение, че не е налице ограничението, въведено с текста на чл.274,ал.4 ГПК. Съобразно него, не подлежи на касационен контрол въззивно определение, решението по което не подлежи на такъв контрол. Постановените в производството по вписване актове не подлежат на касационен контрол, на такъв не подлежат и решенията срещу откази за вписване /чл.24 ЗТР/ предвид изричната разпоредба на чл.25,ал.4 ЗТР. Обжалваното определение попада в хипотезата на чл.274,ал.4 ГПК, което води до извод за неговата необжалваемост с частна касационна жалба. По допустимостта да се обжалва определение на въззивния съд, постановено във връзка с искане за спиране на производство по вписване в Търговския регистър е създадена константна практика на ВКС /Определение № 193 от 17.03.2014г. по ч.т.д.№ 534/2014г. на ІІ т.о., Определение 425/01.07.2014г. по ч.т.д.№ 1398/2014г. на ІІ т.о. и др./, която се споделя от настоящия състав. Като насочена срещу неподлежащ на обжалване акт на въззивния съд, частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд- Търговска колегия, състав на І т.о.