Определение № 116 от 19.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 1100/2016 г.

ВКСIII наказателно отделение19.12.2016 г.

Диспозитив

ОТМЕНЯВА определението от 13.10.16 г., постановено по НОХД № 2523/16 г. по описа на Шуменския районен съд, образувано по обвинителен акт срещу М. Д. А. и Т. М. А. по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за прекратяване на съдебното производство. ВРЪЩА прекратеното НОХД № 2523/16 г. по описа на РС – гр. Шумен, за разглеждане от същия съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ............................................. ЧЛЕНОВЕ: ................................................ .................................................

Мотиви

Производството е по реда на чл. 43, т. 1 НПК. С определение от 13.10.16 г., постановено по НОХД № 2523/16 г. по описа на Шуменския районен съд, образувано по обвинителен акт срещу М. Д. А. и Т. М. А. по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, съдията – докладчик е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на Върховния касационен съд с искане за промяна на местната подсъдност на осн. чл. 43, ал. 1 НПК. Приел е, че обвиняемите и осем от свидетелите живеят или в съдебния район на РС – Плевен, или в населено място, намиращо се по-близо до този съд, отколкото до района на РС – Шумен. Прокурор от ВКП е депозирал писмено становище, с което споделя искането за промяната на местната подсъдност в друг, еднакъв по степен съд. Счита, че РС – Плевен, отговаря на тези изисквания. Върховният касационен съд, като взе предвид постановеното определение, становището на прокурора от ВКП и списъка на лицата за призоваване към обвинителния акт, намира искането за НЕОСНОВАТЕЛНО. Водещо за местната подсъдност за разглеждане на делата е местоизвършването на престъплението. Изключение от тази подсъдност се допуска единствено по силата на чл. 43, т. 1 НПК, когато много обвиняеми или свидетели живеят в района на друг съд. В настоящия случай деянието е извършено на територията на РС – Шумен. От двамата обвиняеми единият живее на територията на РС – Плевен, а другия – РС – Севлиево. От посочените в обвинителния акт петнадесет свидетели, четирима живеят на територията на РС – Плевен, по един – на РС – Кнежа и РС – Бяла Слатина и двама – РС – Видин. От останалите седем свидетели четирима живеят на територията на РС – Шумен и трима – РС – гр. Преслав. Без да е основание за промяна на местната подсъдност, следва да се отчете, че четирима от вещите лица живеят на територията на РС – гр. Варна, трима – РС – Шумен и едно на територията на гр. София. При тези съображения искането е неоснователно, доколкото не изпълва критерия по чл. 43, т. 1 от НПК – много обвиняеми или свидетели да живеят на територията на друг, еднакъв по степен съд, поради което определението за прекратяване на съдебното производство следва да се отмени и делото да се върне за разглеждане на РС – гр. Шумен. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

Цитирани разпоредби

5