Решение № 315 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8619/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 – 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) чрез процесуален представител срещу решение № 5383/16.06.2025 г., постановено по административно дело № 1528/2024 г. от Административен съд (АС) – Пловдив, с което е обявена нищожността на негово уведомително писмо (УП) № 02 -110 -2600/934#7 от 23.04.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. за кампания 2016 г., с което е оторизирана субсидия в размер на 0 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмена молба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу УП, присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна. Ответникът по касационна жалба - "Агропродукт Стойкови" ЕООД, гр. Пловдив, чрез процесуален представител в писмен отговор и писмена молба иска оставяне на решението в сила, претендира присъждане на разноски за касационното производство. По делото е постъпила и частна жалба от от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ чрез процесуален представител срещу определение №6478/17.07.2025 г. по същото дело, с което е оставено без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа в частната жалба, че определението е неправилно, иска отмяната му, намаляване на присъдените с решението разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по частна жалба - "Агропродукт Стойкови" ЕООД, гр. Пловдив, чрез процесуален представител в писмен отговор, иска оставяне на определението в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: АС, за да постанови обжалваното решение, е приел, че УП е издадено от компетентен орган, но в същото не са посочени конкретни фактически и правни основания за издаване на акта в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 АПК. УП е издадено и в нарушение на чл.177, ал.2 АПК, тъй като не е съобразено със силата на пресъдено нещо и дадените му задължителни указания в съдебните решения, отменящи предходните откази за същата кампания по същата мярка за излагане на мотиви за отказа, както и с влязлото в сила решение №4822/15.04.2021 г. по адм.дело №9587/2020 г. на ВАС, седмо отделение, с което е обявена нищожността на Методиката да намаляване и отказване на агроекологичните плащания, издадена на основание чл.16 от Наредба №11 от 06.04.2009 г. и утвърдена със заповед № РД -09-243/17.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните. Решението е правилно като краен резултат. С решение №5153/16.05.2023 г. по адм. дело №5997/2022 г. на Върховния административен съд, пето отделение е оставено в сила решение №336/24.02.2022 г. по адм. дело №2617/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено е отменено УП № 01-2600/5109 от 03.09.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. за кампания 2016 г., с което е оторизирана субсидия на "Агропродукт Стойкови" ЕООД в размер на 0 лева. Във влязлото в сила решение на АС - Пловдив изрично е посочено, че единственото твърдение в УП, че не е спазено изискване за най -малко 50 % от общата сеитбооборотна площ да бъде покрита със зимни култури не представлява фактически и правни основания за всички извършени с писмото намаления, поради което са дадени задължителни за административния орган указания при новото произнасяне да се спазят изискванията за форма на административните актове по отношение на мотивите, които следва да дадат ясна представа за съображенията на административния орган за издаване на акта. Оспореното в настоящето производство УП е издадено след връщането за ново произнасяне със задължение за мотивиране и отново съдържа единствено цитираното по - горе изречение за неспазено изискване за най -малко 50 % от общата сеитбооборотна площ да бъде покрита със зимни култури. Нещо повече - след постъпване на жалбата на дружеството срещу УП в съда на 27.05.2024 г. и получаване от административния орган на искане за окомплектоване на преписката административният орган е изготвил становище от 03.06.2024 г., в което развива съображения за наддекларирана площ, новообразувани парцели с размери под минималния на някои парцели, които са безспорно различни от посоченото в УП. Настоящият съдебен състав споделя изложеното от АС, че изследването на съдържанието на таблиците и обясненията в УП не позволява установяване на конкретно фактическо и правно основание на намалението. Представеното след постъпване на жалбата в АС становище на административния орган не попада в нито една от хипотезите по Тълкувателно решение №16/1975 г. на ОСГК на ВС, когато мотивите към акта е допустимо да се съдържат в друг документ съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая също не е направено. Не е налице и другата хипотеза по цитираното тълкувателно решение – мотивите да са изложени в друг документ от издателя на оспорения административен акт най-късно до изпращане на жалбата до горестоящия орган или при обжалване пред съда. С оглед изложеното констатацията на съда, че административният орган не е изпълнил дадените му задължителни указания по влязлото в сила решение да мотивира акта си при новото произнасяне е обосновано. Правилна е преценката за наличие на хипотезата на чл.177, ал.2 АПК - нищожност на оспорения акт поради противоречие с влязло в сила решение относон задължението за излагане на мотиви. Действително в случая няма позоваване на обявената за нищожна Методика, както е приел АС, а на нова Методика, утвърдена със заповед №РД - 09 -282/22.03.2024 г. на министъра на земеделието и храните, поради което едно от основанията на АС за обявяване на нищожността на УП не е налице, като въпросът за законосъобразността на приложението на Методиката от 2024 г. е извън предмета на спора за нищожност на УП, но описаното в предходните абзаци е достатъчно за преценка на решението за правилно като краен резултат. С обжалваното с частната жалба определение е оставена без уважение молбата на заместник - изпълнителния директора на ДФЗ за изменение в частта за разноските посредстовом намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. АС е изложил мотиви, че от общия размер присъдени разноски, тези за заплатено адвокатско възнаграждение са 7700 лв. и са към минимума на размера адвокатско възнаграждение, изчислен по реда на чл. 8, ал.1 във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа при материален интерес от 87 271, 86 лева. Определението е правилно. Настоящият съдебен състав намира, че обжалването на отказ за подпомагане с конкретна сума е дело с материален интерес по смисъла на чл.8, ал.1 от Наредба №1/2004 г, като размерът му е определен правилно от АС и заплатеното и присъдено адвокатско възнаграждение незначително надвишава минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г., същото не е и прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, поради което правилно искането е оставено без уважение. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото по същество на спора няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски и юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касация следва да се присъдят направените в касационното производство разноски в размера на 7700 лева с равностойност 3936, 95 евро, които не се явяват прекомерни предвид фактическа и правна сложност на делото и както бе посочено по - горе е незначително над минималния размер изчислен по реда на чл. 8, ал.1 във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа при материален интерес от 87 271, 86 лева, платими от ДФЗ. Воден от горно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение