Решение № 63 от 12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 67/2010 г.

Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.2, пр.1 от ГПК. С определение №13641 от 18.11.09г. по ч.гр.д. №10569/09г. на СГС е оставена без разглеждане частната жалба на М. К. М. против определение от 18.06.09г. по гр.д. №5431/07г. на СРС, с което е оставено без уважение искане за спиране на производството по делото. Частна жалба срещу това определение е подадена от ответника М. К. М.. В нея се поддържа, че след като районният съд е указал в определението си възможността то да бъде обжалвано, следва да се даде такава възможност по аргумент от чл.62, ал.3 от ГПК. Развит е и довод, че са били налице предпоставките на чл.182, б.”г” от ГПК /отм./ и районният съд неправилно отказал спиране на производството. Ответниците в производството Х. В. М., М. М. М. и С. П. Д. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна. Определението на районния съд, с което се отказано спиране на производството по делото, не е от категорията на тези, посочени в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като нито е преграждащо, нито в закона е предвидено самостоятелното му обжалване. То не е и сред определенията по чл.274, ал.3 от ГПК. Затова правилно въззивният съд е оставил без разглеждане подадената срещу него частна жалба. Проверката за правилност на определението на районния съд ще се извърши по повод обжалване на решението по съществото на правния спор. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че след като районният съд е дал неправилно указание, че определението подлежи на обжалване, то следва да бъде предоставена такава възможност от въззивния съд. Разпоредбата на чл.62, ал.3 от ГПК, на която се е позовал жалбоподателят, регламентира съвсем различна хипотеза – за зачитане на процесуалните действия, извършени след изтичане на законния срок, но в рамките на неправилно определения от съда по-дълъг срок за извършването им. Нормата е процесуалноправна и не може да бъде прилагана по аналогия по отношение на случаи, при които обжалването е недопустимо, но съдът погрешно е указал на страната за наличие на такава възможност. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,