Решение № 79 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 538/2012 г.

Решение № 79 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 538/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 13.12.2011 г., по гр. д. № 6579/2010 г. на СГС, IV В въз. състав, ГО, с което след като е отменено решението по гр. д. № 19376/2009 г. на Софийски районен съд, 29- ти състав, е постановено ново решение, с което е уважен предявеният от С. Н. В. срещу [фирма], [населено място] иск с пр. осн. чл. 19, ал. 2 ЗЗД като е обявен за окончателен сключеният на 19.10.2007 г. между тях предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот: апартамент № 2, находящ се на първи партерен етаж от жилищна сграда за колективно обитаване, находяща се в [населено място], ведно с избено помещение и парко - място и припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху УПИ IХ-429, в кв. 73 по плана на [населено място], в който е построена сградата, при условие че в двуседмичен срок от обявяване на решението С. Н. В. заплати на [фирма] сумата от 15 000 евро, представляваща продажна цена на имота. Последният е осъден да заплати следващите се данъци и такси и е вписана възбрана върху процесния имот до заплащане на разноските по прехвърлянето на осн. чл. 364 ГПК. С определение от 07.03.2012 г. е оставена без разглеждане молбата на С. Н. В. от 22.02.2012 г., за изменение на постановеното решение в частта за разноските. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуален закон. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Ответникът по касационната жалба С. Н. В. чрез адв. Св. М. оспорва същата. Моли решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С определение № 40/17.01.2013 г. по делото е допуснато касационно обжалване по въпроса: "Може ли да се обяви за окончателен предварителен договор, в който купувачът е имал задължение да заплати цялата продажна цена преди нотариалното прехвърляне?" Прието е че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с неговата разрешаване в Р № 26/09.01.1970 г. по гр. д. № 2654/1970 г. на I Г. О на ВКС. Доколкото това решение няма задължителен характер, касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Касационната инстанция е сезирана и с касационна жалба от адв. Св. М. като пълномощник на С. Н. В. срещу въззивното решение в частта за разноските . Правят се оплаквания, че в мотивите на решението съдът е обсъждал въпроса за разноските, които следва да му се присъдят с оглед изхода на спора пред тази инстанция, но такива не са присъдени предвид липса на направено искане. Счита, че този извод на съда е неправилен, доколкото с въззивната жалба изрично е поискано същата да бъде уважена ведно със законните последици. Ответникът по тази жалба, която има характер на частна жалба срещу решението в частта за разноските - [фирма] не взема становище по нея. За да постанови обжалваното решение въззивният съд приема, че между страните е бил сключен валиден договор със смесен характер: за изработка на бъдеща вещ и за покупко - продажба на недвижим имот. В чл. 2.1 от договора страните са се уговорили ищецът като купувач на имота да заплати цена в размер на 15 000 евро, платима на две еднакви вноски - първата в десетдневен срок от определяне на строителната линия и откриване на строителната площадка за строителство на сградата, в която се намира обекта, предмет на покупко- продажбата и втората в десетдневен срок от полагането на първата плоча. Прието е, че сключването на окончателния договор, с оглед текста на чл. 3.1 от него, е поставено в зависимост от заплащането на продажната цена - съответно в десетдневен срок от даване на строителна линия и разкриване на строителна площадка или в същия срок от изграждане на жилищната сграда в груб строеж и снабдяване на продавача с удостоверение по чл. 181, ал. 2 ЗУТ като и в двата случая условието е продажната цена да бъде платена. Прието, е че нивото и строителната линия е определено на 12.02.2008 г. Продавачът обаче не е изпълнил по надлежен ред задължението си да уведоми за това купувача с оглед изпълнение на неговото задължение за заплащане на първата вноска от договорената цена. Прието е, че изпратеното уведомление за това е получено от сина на ищеца, който към този момент е бил непълнолетен. С оглед на това съдът е приел, че не е налице редовно връчване на уведомлението. Въпреки, че ответника- касатор се е снабдил с удостоверение по чл. 181 ЗУТ, по делото не са представени доказателства, че същият е уведомил ищеца за това обстоятелство. С оглед на това е прието, че продавачът не е изправна страна. Същият е изпаднал в забава. Прието е обаче, че ищецът също е в забава досежно изпълнение на своето задължение за заплащане на цената, доколкото от съдържанието на изпратените от него до дружеството нотариални покани, се установява, че преди датата на исковата молба същият е знаел, че обекта има определена строителна линия и ниво и че ответникът е получил удостоверението по чл. 181, ал. 2 ЗУТ, но не е извършил плащане. Прието е, че нито една от страните не е развалила договора. В тази връзка е прието, че направеното от дружеството в отговор на исковата молба изявление, че счита договора за прекратен не може е се тълкува нито като разваляне, нито като отмятане, доколкото не е недвусмислено. При така възприетата фактическа обстановка и като е съобразил обстоятелството, че сградата е довършена в груб строеж въззивният съд е приел, че няма пречка предварителния договор да бъде обявен за окончателен, доколкото законът /чл. 362, ал. 1 ГПК/, е предвидил възможност за уважаването на иска при условие за насрещно изпълнение на задълженията на ищеца купувач по договора, а именно заплащане на договорената по предварителния договор цена. С оглед на това с решението предварителния договор е обявен за окончателен при условие, че в двуседмичен срок от обявяването на решението, ищецът С. В. заплати продажната цена от 15 000 евро. С решение № 26/09.01.1970 г. по гр. д. № 2654/1970 г. на I ГО, във връзка с което касационното обжалване на въззивното решение е допуснато, е прието, че когато в сключения между страните предварителен договор е уговорено, че правото да се иска прехвърляне на имота ще се породи след като ищеца заплати цената му и това условие не е изпълнено, същият не може да иска прехвърлянето да се извърши. Прието е, че в тази хипотеза разпоредбата на чл. 297 ГПК (отм.) сега чл. 362 ГПК/ не е приложима. Същата е приложима, когато е уговорена едновременност на престациите - тази на купувача за заплащане на цената и тази на продавача за прехвърляне на правото на собственост. При така очерталото се противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос, съдът приема за правилно неговото разрешение в цитираното решение. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 291, ал. 1, т. 1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което предявеният иск с пр. осн. чл. 19, ал. 3 ГПК във вр. чл. 362, ал. 1 ГПК бъде отхвърлен. В подкрепа на това становище следва да се посочи, че съгл. чл. 20а, ЗЗД уговорките между страните по договора имат силата на закон за тях. С оглед на това, съдът не може да постанови решение, което е в противоречие с тези уговорки. Липсата на доказателства за надлежното изпълнение на задължението за уведомяване на ищеца за настъпване на обстоятелствата, с които договорът свързва падежа на плащанията на частите от цената само по себе си не поражда за ищеца правото да иска обявяването на предварителния договор за окончателен без да е платил уговорената цена. Още повече, че по делото има данни за това, че ищецът е имал информация на какъв етап се намира строителството на сградата или обективно, физически е имал възможност да получи тази информация. Направените изводи не се повлияват и от обстоятелството, че ответникът не е оказал кредиторско съдействие, като въпреки получената на 17.02.2009 г. нотариална покана, не е предоставил на ищеца банкова сметка, по която да бъде внесена първата вноска по договора. Същият е могъл да се освободи от това задължение като предаде дължимото за пазене в банка по местоизпълнението / чл. 97, ал. 1, изр. 2 ЗЗД /, при това "дължимото" в случая е цялата цена, а не първата вноска по нея. С оглед на изложеното и предвид разпоредбата на чл. 291, ал. 1, т. 1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго с което предявеният иск с пр. осн. чл. 19, ал. 3 ГПК във вр. чл. 362, ал. 1 ГПК да бъде отхвърлен. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по касация следва да заплати на касатора направените в производството пред трите инстанции разноски в размер на 3 755 лв. Разглеждането на подадената от касационна частна жалба на С. Н. В. срещу въззивното решение в частта за разноските в случая не се налага. Последното следва от обстоятелството, че настоящата инстанция решава окончателно въпроса за направените по делото разноски с оглед крайния изход на спора. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд