Решение № 2272 от 26.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1078/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „А1 България“ ЕАД срещу Решение № 38365 от 18.11.2025 г. по административно дело № 8255/2025 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № 4868/22.05.2025 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество чрез отмяна на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт. Претендират се съдебни разноски за две съдебни инстанции. Касаторът се представлява от юрисконсулт П. Шехова. Ответникът по касационната жалба – Комисията за защита на потребителите, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила съдебното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт С. Ангелова. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при наличие на всички процесуални предпоставки за възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата съдебна инстанция намира жалбата за основателна. Решението е недопустимо, поради обстоятелството, че като ответник в съдебното производство пред първата инстанция не е конституиран органът, издател на акта – председателят на Комисията за защита на потребителите, а Комисията за защита на потребителите. Именно на КЗП са връчвани всички призовки и съобщения по делото, тя е посочена в списъка на лицата за призоваване, тя е участвала като страна в съдебното производство и на нея е връчен съдебният акт, предмет на оспорване в настоящото касационно производство. Производството по първоинстанционното дело е по реда на АПК, ето защо с оглед разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК като страна следва да се конституира органът издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Така нормативно определеният ответник в производството по Глава десета, Раздел I АПК е този административен орган, който е посочен като издател на атакуваното волеизявление. В конкретния случай това е председателят на Комисията за защита на потребителите, а не самата Комисия за защита на потребителите. Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна и без да конституира административния орган, издал оспорения административен акт, Административен съд София - град е допуснал съществено нарушение на разпоредбите на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 АПК, което има отношение към процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК, като негова абсолютна процесуална предпоставка. С оглед изложените съображения, обжалваното решение следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда с участието на надлежните страни по административното правоотношение – председателят на Комисията за защита на потребителите и адресатът на акта, който го е оспорил. Тъй като оспореният пред настоящата инстанция съдебен акт е недопустим, съдът не следва да обсъжда изложените в касационната жалба доводи по съществото на правния спор. Предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция трябва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,