Определение № 401 от 13.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2708/2020 г.

Производството е образувано по молба с вх. № 5793/22.07.2020г. на Г. С. М., депозирана чрез адв. С. М., постъпила на електронната поща на Върховния касационен съд, съдържаща искане за образуване на производство по реда на чл. 123 ГПК и искане след определяне на компетентния по спора съд, да бъде указан по реда на чл. 255 ГПК срок за разглеждане на делото пред желания от молителката съд /Видински районен съд/ не по-късно от 30.09.2020г.. За да се произнесе по допустимостта на производството, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, взе предвид следното: От изложеното в постъпилото горепосочено искане и приложените по делото документи, се установява, че Г. С. М. е предявила пред Видински районен съд искове по чл. 71 от ЗЗДискр.. С определение от 13.03.2019г. по гр.д. № 978/2018г. на Видински районен съд, потвърдено с определение № 153 по гр.д. № 201/2019г. на Видински окръжен съд, производството по делото е прекратено пред сезирания съд и е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд, пред който е образувано под № 3477/2020г.. СРС е приел, че е компетентен да разгледа исковото производство, като с разпореждане от 13.06.2020г. е дал подробни указания на ищцата да отстрани констатираните в исковата молба нередовности. Образуваното по реда на чл. 122 – чл. 123 ГПК производство е недопустимо. Препирня за подсъдност е налице, когато както първоначално сезираният с даден иск съд, така и този, на когото делото е препратено по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК за разглеждане на същия иск, приемат, че не са компетентни да се произнесат по повдигнатия правен спор. В тези случаи, съгласно разпоредбата на чл. 122 ГПК, спорът за подсъдност между съдилищата се разрешава от общия им по-горен по степен съд, а според чл. 123 ГПК, когато по правилата на тази глава не може да бъде определен компетентен съд, по искане на страната, Върховният касационен съд в закрито заседание определя съда, пред който трябва да се предяви искът. В конкретния случай, няма спор между съдилищата за подсъдността на делото по смисъла на чл. 122 ГПК, тъй като след прекратяване на производството пред сезирания Видински районен съд, делото е прието за разглеждане от компетентния Софийски районен съд. Нормите в ГПК, определящи правилата за подсъдността, са императивни и не могат да бъдат дерогирани по желание на страните, още по-малко по изложените в искането на молителката съображения за голямата натовареност на Софийски районен съд, предполагаща бавност при разглеждане на делото. Предвидената в чл. 123 ГПК възможност Върховният касационен съд да определи компетентния да разгледа делото съдебен орган се прилага само в случай на невъзможност последният да се определи по предвидените в закона правила, и не може да се прилага свободно, по желание на някоя от страните. С оглед на това, и предвид отсъствието на хипотезите на чл. 122 ГПК или на чл. 123 ГПК, подаденото от Г. С. М. искане следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо. Следва да бъде посочено също, че ВКС не е компетентен да се произнесе и по молба за бавност по смисъла на чл. 255 ГПК, тъй като не е горестоящия спрямо районните съдилища съд по смисъла на чл. 255, ал. 2 ГПК, а и направеното от молителката искане в този смисъл е хипотетично, некасаещо конкретно забавено процесуално действие. Затова и това искане на молителката е недопустимо. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,