Решение № 1828 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9335/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. В. Г., чрез адв. М. Димитрова срещу Решение № 2007 от 25.06.2025г. постановено по адм. дело № 42/2025г. на Административен съд-Русе. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменително основание съгласно чл.209, т.3 от АПК. По същество твърденията са, че „ЕОС Мартикс“ ЕООД няма право да обработва лични данни на касатора предвид погасяване вземането по давност, а от там и отпаднала необходимост съхранение и обработване на лични данни в хипотезата на чл. 17, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 2016/679. Моли за отмяна на съдебното решение и отмяна на отказа на администратора на лични данни. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касацията – „ЕОС Мартикс“ ЕАД, чрез юрк. Михайлова в представен писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение. По същество излага съображения, че е налице спор между страните относно погасяване на задължението по давност, поради което дружеството обрабитва личните данни на касатора в изпълнение на задълженията си по Наредба № 22/2009г. на Българската народна банка. Моли решението като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С касираното решение АС - Русе е отхвърлил жалбата на Д. В. Г. срещу отказ на „ЕОС Мартикс“ ЕООД да заличи личните данни на жалбоподателя от собствените си регистри, както и от Централния кредитен регистър, обективиран в отговор с изх. № 03453/10.12.2024 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и при липса допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По отношение на материалният закон АС Русе е съобразил, че че „Еос Матрикс“ ЕООД е обработвало личните данни на Д. Г., като е подавало информация към ЦКР на БНБ относно текущото състояние на кредита на Г. към кредитната институция. Съдът установил, че Г. е длъжник по Договор за потребителски кредит от 11.06.2008 г. сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД. На 18.01.2016 г. е сключен договор за цесия между „Юробанк България“ АД (цедент) и „ЕОС Матрикс“ ЕООД (цесионер). С договора за цесия вземането по Договор за кредит е цедирано на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД и считано от 18.01.2016 г., кредитор по задължението се явява именно „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Според Удостоверение изх. №4604/23.04.2025 г., издадено от Съдебно-изпълнителна служба – РС - Русе, изпълнително дело № 20134520412095, образувано въз основа на ИЛ, издаден по ЧГД № 1827/2013 г. на РС - Русе, по което Д. В. Г. е осъден да заплати олихвяема сума – 22468.96 лв. от 22.03.2013 г., ведно със законна лихва, която към момента е 29142.47 лв. и неолихвяема сума – 4357.08 лв. в полза на взискател „Юробанк България“ АД, е прекратено на 16.11.2021 г. на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Съдът установил, че спорният въпрос между страните е дали вземането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД спрямо Г. е погасено по давност или не. В тази връзка АС Русе посочил, че в административното производство спора за погасяване по давност на вземането не може да бъде разрешен, тъй като подлежи на разглеждане по общия ред, съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК. Доколкото липсва безспорност на обстоятелството за погасяване по давност на задължението на Г., то липсва и предпоставка за искането за заличаване на личните данни да бъде уважено. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. АС Русе е сезиран с жалба от Д. В. Г. срещу мълчалив отказ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр. София да заличи личните данни на жалбоподателя от собствените си регистри, както и от Централния кредитен регистър (ЦКР). След представяне на административната преписка от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че е налице изричен отказ за заличаване на личните данни на Г., обективиран в отговор изх. № 03453 от 10.12.2024 г. от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, представлявано от управителя си, чрез пълномощник - юрисконсулт М. Милушева. Този отговор е отменен с оспореното съдебно решение. Отговор изх. № 03453 от 10.12.2024 г. е подписан от юрк. М. Милушева, посочена в титулната част като пълномощник. Доказателства за представителната власт на пъномощника на дружеството не са събрани. Приложеното по делото общо пълномощно (л. 2 от приложението) е за представителна власт на друг юрисконсулт М. М. Михайлова, която е упълномощена да представлява „ЕОС Матрикс“ ЕООД, а разгледаното от АС Русе писмо – отговор изх. № 03453 от 10.12.2024 г. е подписан от юрк. М. Милушева. Налице са разминавания в имената, като съдът не е установил идентитет на лицето, подписало писмото и упълномощеното лице. Други доказателства за представителната власт на пълномощника на дружеството не са събирани в производството, нито е представено копие от пълномощното, от което произтича представителната й власт. На седващо място по делото е представено Становище от 09.12.2025г. /л. 6-12 от приложението/, длъжностно лице за защита на личните данни, към което е насочен жалбоподателя с отговора от "ЕОС Матрикс" ЕООД, което представлява Отговор на искане за упражняване на право по чл.17 от Регламент 2016/679. При тези доказателства, от страна на жалбоподателя липсва волеизявление относно конкретизиране предмета на оспорване, предвид наличието по делото както на „отговор“ от 10.12.2024г. с неизяснен от съда характер, така и на друг акт – отговор на искане за упражняване на права по ОРЗД, с издател длъжностното лице по защита на личните данни в „ЕОС Матрикс“ ЕООД (сега „ЕОС Матрикс“ ЕАД), без от доказателствата по делото да се установява длъжностното лице по защита на личните данни по смисъла на Раздел 4, чл.37-чл.39 ОРЗД да разполага с компетентност за издава административни актове от името на администратора на лични данни по реда на Регламента. В случая, съдът е конституирал „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството му на администратор на лични данни, като страна в съдебното производство, без да изясни дали е издател на оспорения пред първоинстанционния съд акт, а съдебното производство е приключило и без да е установен предмета на спора и обжалвания акт. Налага се извод, че при неизяснен предмет на спора, съответно издател на оспорения акт, предвид изложеното от оспорващия в жалбата, без да изпълни задълженията си по чл.158 АПК, съдът е постановил решение при неустановени факти по спора, обжалван акт и компетентността на издателя му. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че решението на АС-Русе трябва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да изпълни задълженията си по чл.158 АПК вр. чл.153-чл.154 и чл.150 ал.1 т.5 от АПК, съобразявайки кой е оспорения от Д. Г. акт, кой е издателя на този акт и компетентността му и постанови съдебен акт след като разгледа акта, предмет на оспорване, за законосъобразност по реда на чл.168 ал.1 АПК на всички основания по чл.146 АПК. При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, а по претендираните следва да се произнесе първоинстанционния съд след постановяване на акта си по същество. По изложените съображения и на основание чл.222, ал. 2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение