Определение № 560 от 14.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2090/2021 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Й. С. Я. срещу определение № 49/22.02.2021 г., постановено от Върховния касационен съд по гр.д. 72/2021 г., с което е оставена без разглеждане негова молба за отмяна вх. № 2517616/30.11.2020 г., на влязло в сила решение № 305375 от 18.12.19г. по гр.дело № 47123/17 г.на Софийски районен съд, в частите относно мерките за упражняването на родителските права спрямо детето С. Й. Я.. В резултата на това и производството по делото е прекратено, а молителят е осъден да заплати на насрещната страна съдебноделоводни разноски. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят излага съображения за неправилност. Счита, че разрешението, дадено в ТР № 7/2014 г., на ОСГТК, т. 4, на което се е позовал тричленният състав в обжалваното определение, е в нарушение на правото му на справедлив процес, съгласно чл. 6 ЕКПЧОС. Излага съображения, че обжалваното определение е неправилно и, защото е нарушен принципът на безпристрастност То е постановено с участието на съдия Е. В., който е бил и член на тричленния състав на ВКС по ч.гр.д. № 1863/20 г., IV г.о.. С последното е потвърдено определение № 120/19.05.2020 г. по гр.д. № 807/2020 г., с което друга молба за отмяна Й. С. Я. с идентично съдържание е вече веднъж оставена без разглеждане, като е едно от съображенията е именно това, че има за предмет съдебен акт, изключен от обхвата на чл. 303 и сл. ГПК, както е разяснено в ТР № 7/2014 г., на ОСГТК, т.4. Счита още, че решението (по съществото на спора) и други между родителите, във връзка с детето, го дискриминират като баща. Следват подробни съображения за допуснати процесуални нарушения от районния съд при постановяване на решението, с което е прекратен бракът между Й. Я. и К. П. и се е произнесъл по мерките спрямо роденото от брака дете, на осн. чл. 59, ал. 2 СК. Няма становище по частната жалба от К. Х. П.. Частната жалба е допустима, подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на Й. Я. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 и т.7 ГПК на влязлото в сила решение № 305375/18.12.2019 г. по гр.дело № 47123/2017 г. на Софийски районен съд в частите относно мерките за упражняване на родителските права спрямо детето С. Й. Я., предоставяне упражняването на родителските права на майката К. Х. П., определянето на бащата Й. Я. режим на лични отношения с детето и осъждането му да плаща издръжка на детето. Съдът се обосновал с това, че възлагането на упражняването на родителските права спрямо малолетни и непълнолетни деца е производство по спорна съдебна администрация, тъй като не се разрешава спор за право, а се предоставя упражняването на правата на единия родител, а на другия се определя режим на лични отношения. Решението не се ползва със СПН, поради което за молителя съществува друг ред за процесуална защита, не подлежи на отмяна по реда на глава 24 ГПК. За да се произнесе настоящият състав взе предвид следното: Решението на Софийския районен съд, чиято отмяна се желае, не е било обжалвано по реда на инстанционния контрол, и е влязло в сила на 30.01.2020 г. Й. Я. е подал молба вх. № 5005809/14.01.2020 г. за отмяна на влязлото в сила решение в частта по чл. 59, ал. 2 СК. Тя е образувана за разглеждане в гр.д. № 807/2020 г. по описа на ВКС III г.о. Съдебен състав с председател и докладчик М. П. и членове И. П. и М. Р., са оставили молбата на Я. без разглеждане и са прекратили образуваното дело пред ВКС. Съображенията – съдебният акт, чиято отмяна се иска е извън приложното поле на чл. 303 и сл. ГПК, а и по съдържание молбата не съдържа обосновка по коя да е от хипотезите на чл. 303 ГПК, вкл. позоваването на чл. чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 7 ГПК не съответства на посоченото от Я. в молбата, а е негова квалификация. Я. е подал частна жалба против определението, с което молбата му е оставена без разглеждане. Тя е образувана в частно гр.д. № 1863/2020 г. по описа на ВКС, IV г.о. Съдебният състав – председател В. Р. и членове З. А. (докладчик) и Е. В., са потвърдили обжалвания съдебен акт с определение № 293/23.07.2020 г. Споделили са всички съображения за недопустимост на молбата за отмяна, изложени от първоначално сезираният състав. Я. е подал втора по ред молба за отмяна вх. № 2517616/30.11.2020 г., срещу влязло в сила решение № 305375 от 18.12.19г. по гр.дело № 47123/17г.на Софийски районен съд в частта по чл. 59, ал. 2 СК, идентична по съображения с първата. При образуване на делото, за докладчик по правилата на случайния подбор, е определен съдия В. П., който заседава в постоянен съдебен състав към него момент със съдия Б. С. и съдия Е. В.. Съдия П. се е отвел по съображения, че в първия състав, разгледал идентична молба за отмяна (гр.д. № 807/2020 г. на ВКС ), е участвала съпругата му М. Р.. След избор на нов докладчик – съдия С. Б., тя, в състав със съдия Б. С. и съдия Е. В., са се произнесли по допустимостта на втората по ред молба за отмяна, като са я намерили за недопустима, като изключена от приложното поле на чл. 303 и чл. 304 ГПК. Тяхното определение е предмет на настоящото частно производство. Всички хипотези за отвод по чл. 22, ал. 1 ГПК се основават на обстоятелства, които според законодателя пораждат основателно съмнение в безпристрастието на съдията, като в хипотезите на ал. 1, т. 1-5, които са изрично посочени, е винаги налице такова съмнение. Наличие и на други обстоятелства (чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК ) също могат да породят основателно съмнение в безпристрастието, доколкото в конкретната ситуация у разумен наблюдател е възможно да се създаде впечатление, че съдията/съдияизпълнителят не е способен да реши въпроса безпристрастно. Изискването е съдията не само да бъде безпристрастен, но и да внушава безпристрастност, както и да бъде възприеман като такъв; безпристрастността трябва да бъде очевидна. В случая, по отношение на съдия Е. В. е налице основанието по чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК при разглеждане на гр.д. № 72/2021 г. по описа на ВКС, IV г.о. То е второ по ред и идентично с предмета на гр.д. № 807/2020 г. по описа на ВКС III г.о. Съдия В. е бил член на съдебния състав по проверка по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК на определението за прекратяване на производството по първото по ред гр.д. № 807/2020 г. Предмет на произнасяне и по двете дела, вкл. и частните по чл. 274, ал. 2 ГПК, е дали един и същи съдебен акт – на СРС по чл. 59, ал. 2 СК, може да бъде предмет на отмяна по чл. 303 ГПК, съответно дали подадена от една и съща страна – Й. Я. молба за отмяна на това решение, с едно и също съдържание, е допустима. Ето защо, съдия В. е следвало да бъде изключен от съдебния състав по разглеждане на второто дело под № 72/2021 г. по описа на ВКС, IV г.о., съответно съдебният състав да го отведе. Относно приложението на чл. 22 ГПК, съответно на чл. 12 ГПК от 1951 г. (отм.), в доктрината и съдебната практика няма колебания. Съдебен акт, постановен въпреки наличие на основания за отвод на един или всички членове от съдебния състав, е в нарушение на процесуалните правила. Процесуалното нарушение трябва да е съществено обаче, за да е основание за отмяна на съдебния акт, а съществено е тогава, когато се е отразило върху крайния резултат. Участие в съдебен състав в нарушение на чл. 22 ГПК е основание за отмяна на съдебния акт тогава, когато именно поради заинтерсоваността е постановен съответния резултат или, когато следва да бъдат извършени нови процесуални действия, които проверяващата инстанция няма възможност да извърши сама. Както е изяснено в Тълкувателно решение № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, следва самостоятелно да установи фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, като не е обвързан от изложените в частната жалба оплаквания. Въззивният съд извършва цялостна проверка, както за валидност и допустимост на обжалваното определение, така и относно неговата законосъобразност. Разпоредбата на чл. 278, ал. 2 ГПК представлява особено правило по смисъла на чл. 278, ал. 4 ГПК, което изключва субсидиарното приложение на чл. 269, изр. второ ГПК в производството по частна жалба. В случая, настоящият състав следва да извърши цялостна преценка на правилността на обжалваното определение, в условията на пълен въззив. Ако крайният резултат е правилен, то не може да се обоснове извод, че е такъв поради пристрастие на член от съдебния състав. Съдебният състав приема, че подадената от Й. С. Я. молба за отмяна вх. № 2517616/30.11.2020 г. на влязло в сила решение № 305375 от 18.12.19г. по гр.дело № 47123/17г. на Софийски районен съд в частите относно мерките за упражняването на родителските права спрямо детето С. Й. Я., по съдържание е оплакване за неправилност, което не попада в приложното поле на чл. 303 ГПК. Производството по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на причини, изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК - основания за отмяна, които не могат да се тълкуват и прилагат разширително. Съгласно Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС от 31.07.2017 г. по тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК, т. 10 молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и в този случай ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Цитирането на правни разпоредби – в случая на чл. 303, ал. 1, т. 5 и 7 ГПК, не съставлява надлежно посочване на основания по см. на чл. 303 ГПК. Освен това, решението на СРС, чиято отмяна се желае, е от такова естество, че е изключено от приложното поле на отмяната по гл. X. ГПК. Както е изяснено в т. 2 от ППлВС № 2/29.09.1977 г. и мотивите към т. 3 и т. 4 от ТР № № 7 от 31.07.2017 г., на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, а случаят не е такъв. Това законодателно разрешение не е в противоречие с чл. 6 ЕКПЧОС. Страната е имала възможност да защити интереса си в редовния инстанционен контрол. Нещо повече, може да поиска ново произнасяне на съда по същия спор, по общия ред. Накрая, молбата за отмяна се явява и подадена след срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК (доколкото страната се обосновава с хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК). Решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 30.01.2020 г., а молбата е подадена на 30.11.2020 г. Позоваването на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК е също само като номерация, без наличие на решение по см. на цитираната разпоредба. В заключение, съставът на ВКС, като провери обжалваното определение по оплакванията на страната и изцяло служебно, а още и сам прецени допустимостта на молба за отмяна вх. № 2517616/30.11.2020 г., подадена от Й. С. Я., намира, че тя правилно е оставена без разглеждане. Допуснатото процесуално нарушение от състава, чийто акт се проверява, не е довело до неправилен резултат. Определението следва да бъде потвърдено. Недопустимостта на молбата за отмяна, освен по съображенията, изложени от състава по гр.д. № 72/2021 г., които настоящият състав споделя, е такава още и поради просрочие на същата, както и защото не съдържаща по естеството си надлежни твърдения, попадащи в коя да е от хипотезите на чл. 303 ГПК. В заключение, определението следва да бъде потвърдено. МОТИВИРАН от горното, съдът