Определение № 13720 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11424/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Д. М. от гр. София срещу Разпореждане № 21943 от 01.11.2024 г., постановено по адм. дело № 3554/2024 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата не се излагат конкретни отменителни основания. Частният жалбоподател иска отмяната му, като касационната инстанция се разпореди да бъде освободен от внасяне на държавна такса. Частната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното разпореждане първоинстанционния съд е върнал подадената от Е. М. частна жалба срещу постановеното по делото Определение № 14904 от 16.08.2024 г. на основание чл. 213а, ал. 1 във вр. с чл. 231 от АПК. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с разпореждане от 10.10.2024 г. частната жалба е оставена без движение, като на частния жалбоподател са дадени указания в 7-дневен срок да представи документ за внесена по сметка на ВАС държавна такса, като е предупреден, че в случай на неизпълнение на указанията на съда частната жалба ще бъде върната. Съобщението е получено от жалбоподателя на 22.10.2024 г., в указания срок и към момента на постановяване на обжалваното разпореждане нередовностите на частната жалба не са отстранени. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно. Задължението за внасяне на държавна такса за подадена частна жалба произтича от нормата на чл. 235а АПК. Това е условие за редовност на подадената частна жалба съгласно чл. 213, т. 3 АПК, която разпоредба изисква към подадената частна жалба да бъде приложен документ за платена държавна такса, или молба по чл. 227а, ал. 2 АПК. При установена нередовност на подадената частна жалба същата е оставена без движение за отстраняване на констатираните нередовности, като на жалбоподателя са дадени изрични указания в какво се състоят те и срок за отстраняването им. Тези указания са съобщени по надлежния ред, като в установения в закона срок и към момента на постановяване на обжалваното разпореждане нередовностите не са отстранени. Това основава недопустимост на частната жалба и правилно същата е върната на подателя ѝ. Соченото в частната жалба, че е следвало жалбоподателят да бъде освободен от заплащането на държавна такса е ирелевантно. Такова искане е правено в хода на производството и с влязло в сила разпореждане е отхвърлено от съда. При така изложените съображения обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение