Решение № 2068 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5306/2014 г.

Решение № 2068 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5306/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Иван Кънчев Иванов от гр. Варна против Решение № 400 от 25.02.2014 г. на Административен съд - Варна по адм. д. № 3866 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт/РА/ № 031302141/15.07.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 578/14.10.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна, с който на ревизираното лице са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 6 063 лв. и лихви за забава в размер на 4 452.80 лв. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 2 581.52 лв. и лихва за забава от 1 548.20 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни доводи и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени РАв потвърдената част, ведно с присъждане на разноски. Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Иван Кънчев Иванов против РА № 031302141/15.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 578/14.10.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна, с който на ревизираното лице са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 6 063 лв. и лихви за забава в размер на 4 452.80 лв. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 2 581.52 лв. и лихва за забава от 1 548.20 лв. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отхвърли жалбата в обжалваната й част, първостепенният съд е приел, че реализираният приход е укрит, а косвеният данък - неотчетен като задължение към бюджета. Установените данни за укрити приходи, представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупният анализ на всички относими писмени доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Фактическата обстановка е безспорно установена. Оплакването за липса на предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК е неоснователно. В доказателствена тежест на приходните органи е да установят наличието на предпоставките, в конкретния случай - на тези по т. 7 на ал. 1, чл. 122 ДОПК. В процесния случай в хода на ревизията е установено при условията на пълно доказване, след извършване на обстойна проверка и при съобразяване на дадените обяснения, че е налице несъответствие на извършените разходи спрямо декларираните приходи и ресурси за покриване на тези разходи. Установено е, че към 01.01.2006 г. началното салдо на ревизираното лице е 0.00 лв. и то не е реализирало доходи през периода, а само разходи. Съдът задълбочено е обсъдил противоречието в твърденията на жалбоподателя досежно твърдяната парична наличност към горепосочената дата 01.01.2006 г. от 65 000 лв. Така, в мотивите на решението е съобразено, че по първоначални твърдения на лицето, горната сума е получена от участие в дружества и от заеми от негови близки и приятели, а впоследствие с оглед доказване на твърдението си Иванов е представил разписка за получаване на сумата от неговата майка. В контекста на така очертаното противоречие е обсъден от съда и факта, че в ревизионното производство е било поискано от предоставилото заема лице да представи документи и обяснения за произхода на средствата, но освен обяснения за доходи от пчеларство, документи в тази насока не са представени, въпреки че се касае за значителна по размер сума. Съдът е анализирал представените доказателства и обосновано е приел, че те не доказват произхода, наличието и реалното предаване на сумата в размера, сочен от жалбоподателя. Представеният документ - разписка за дарение от майка му, е без достоверна дата и правилно съдът го е ценил като частен свидетелстващ документ, изготвен за нуждите на ревизионното производство. Документът не е в подкрепа на първоначалните обяснения на жалбоподателя, че получените средства са от участията му в дружества и от заеми от близки и приятели. По отношение решението на Административен съд - Варна в отхвърлителната му част досежно определените с РА задължения за данък по ЗДДФЛ за 2007 г. в касационната жалба не се съдържат конкретни оплаквания. Касационната инстанция, в изпълнение на задълженията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, след извършената служебна проверка не констатира нарушение на материалния закон. С оглед на горното, настоящият състав на Върховния административен съд, намира, че съдебното решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, Осмо отделение