Определение № 82 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1474/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба на Л. Л. Ф. от [населено място], чрез адв. А. В. М. от САК, с вх. № 3067 от 1.04.2019 год., против определение № 33 от 25.02.2019 год. по ч. гр. д. № 524/2019 год. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане предходната му частна жалба с вх. № 535 от 30.01.2019 год. против определение от 17.09.2018 год. по в. ч. гр. д. № 483/2016 год. на Апелативен съд – Велико Търново. В частната жалба се поддържа становище за допуснати от предходния състав на ВКС съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно обжалвания съдебен акт, с искане за отмяна на определението. Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о. намира частната жалба за допустима, като подадена в срок от легитимирана страна, чиято предходна жалба е оставена без разглеждане, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения: За да се произнесе по предходната частна жалба на Л. Л. Ф. съставът на І г. о. на ВКС приел, че с нея се обжалва определението от 17.09.2018 год. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. по частна жалба, така както е посочено в самата жалба. За да остави същата без разглеждане съдът констатирал, че с определение № 203 от 21.11.2018 год. по предходно ч. гр. д. № 4089/2018 год. на ВКС, ІІ г. о. обжалваното определение от 17.09.2018 год. е било потвърдено с определение, което е окончателно и не подлежи на последващо обжалване. С оглед изчерпаната правораздавателна власт на съда по спора повторното обжалване на същото определение е недопустимо. Изводът в обжалваното в настоящето производство определение на състава на І г. о. на ВКС се споделя като правилен, поради което и същото следва да се потвърди. С постановяване на предходното определение № 203 от 21.11.2018 год. по ч. гр. д. № 4089/2018 год. в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК е потвърдено определението на въззивния съд от 17.09.2018 год., с което е изчерпан инстанционния контрол за проверка на правилността му. Поради това и е недопустимо повторното обжалване на същото определение, посочено като предмет в самата частна жалба, оставена без разглеждане с оглед наличието на окончателен съдебен акт по предмета й. Изложените от жалбоподателя съображения за допусната грешка в посочване на обжалвания съдебен акт не могат да обосноват извод за неправилност на определението на предходния състав на ВКС. Произнасянето му е обусловено от посочения в самата частна жалба обжалван акт на въззивния съд, и то двукратно, поради което и необходимост от уточняване на жалбата не е възникнала. Доводите за липса на указания към жалбоподателя при изричното му посочване на обжалвания съдебен акт не могат да обосноват извод за допуснати процесуални нарушения, поради което и обжалваното определение следва да се потвърди. Доколкото се поддържа да е обжалван друг съдебен акт, това не е предмет на произнасяне, поради което и този довод е неотносим в настоящето производство. Поради тези съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.