Определение № 9663 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9950/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Ж. И. Д. от [населено място], област Варна, против Определение №9016 от 14.08.2025 г. по адм. дело №1250/2025 г. на Административен съд/АС/ – Варна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Д. срещу Отказ на Областния управител на Област Варна да предостави копия от писмени доказателства-заповеди и е прекратено производството по делото. Според частния жалбоподател определението е неправилно, поради противоречието му със закона. Излагат се подробни съображения, че се касае за искане за предоставяне на информация- за съществуването на административен акт,по силата на който наследственият й имот, е одържавен по строго регламентиран намин и след издаването на съответните заповеди, относими към 25.09.2019 г., при наличието на Акт, Обр. №16/27.08.1987 г. Касае се за административно производство по реда на Закона за достъп до обществена информация/ЗДОИ/, като административният орган не е преценил правилно предмета на искането. Д. моли касационния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата й. От ответната страна – Областният управител на Област Варна,чрез процесуалния представител юрисконсулт А. Рангелова е постъпил писмен отговор по частната жалба, с който се оспорва същата като неоснователна. Сочи се,че със заявление от 05.05.2025 г. Д. е поискала да й се предоставят копия на писмени доказателства-заповеди, от които да се установява по безспорен начин,че имот с идентификатор 10135.1507.744.2.4 е актуван по строго регламентиран начин. Заявителката не е посочила конкретни заповеди,а квалифицира последните да са безспорни такива. По подаденото заявление е изготвено писмо от 22.05.2025 г. от Областния управител на Област Варна, с което с Д. е уведомена, че всички документи, по силата на които държавата се легитимира като собственик на недвижим имот, описан в Акт за частна държавна собственост/АЧДС/ №9780/25.07.2019 г., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1507.744.2.4, са представени като доказателства по множество дела на Районен съд - Варна, Окръжен съд -Варна, Върховен административен съд, Върховен касационен съд и Административен съд - Варна, по които Д. е участвала като страна. Подаденото от Д. искане е разгледано по реда на чл.34, ал.1 от АПК, тъй като Д. е участвала по множество административни производства, както и по съдебни граждански и административни дела, касаещи собствеността на този имот. Жалбоподателката не е посочила конкретни документи, които желае да й се предоставят от администрацията на Област Варна. Моли касационния съд да отхвърли частната жалба и да присъди в полза на ответната страна юриск. възнаграждение в минимален размер. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Определението е правилно. За да остави без разглеждане жалбата на Д. административният съд е пиел, че същата е насочена срещу акт, който не подлежи на оспорване. Правилно АС-Варна е намерил, че подаденото заявление от 05.05.2025 г. до Областният управител на Област Варна не представлява искане по ЗДОИ, тъй като не отговаря на изискванията на чл.25 от закона. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДОИ ако в заявлението не се съдържат данните по ал. 1, т. 1, 2 и 4, то се оставя без разглеждане. В конкретния случай заявлението на Д., за което тя посочва, че е такова по ЗДОИ, не съдържа описание на исканата информация/т.2/. След като се касае за образувани административни преписки във връзка с описания по - горе недвижим имот, то приложим е редът по чл.34, ал.1 от АПК, като на Д., в качеството й на страна, следва да бъде осигурена възможност да се запознае с документите по преписките. Не се касае за предоставяне на административна услуга, тъй като по същество с искането на Д. се цели запознаване на последната с документите, съдържащи се в административни преписки по описа на областната администрация на Област Варна. Съгласно §1, т.2 от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията "Административна услуга" е: а) издаване на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение; б) издаване на индивидуални административни актове, с които се признава или отрича съществуването на права или задължения; в) извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице; г) консултациите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице относно административноправен режим, които се дават по силата на нормативен акт или които са свързани с издаване на административен акт или с извършване на друга административна услуга; д) експертизите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице, когато нормативен акт предвижда тяхното извършване като задължения на администрацията на държавен орган или от овластена организация. Искането на Д. не е такова по смисъла на §1, т.2 от ДР на Закона за администрацията. По изложените съображения оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 80 лв., на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение