Определение № 2770 от 03.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 2073/2024 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Съдът е сезиран с молба от адв.М. М. от АК-Пловдив- пълномощник на ответницата в касационното производство и ищца по делото А.-М. Н. Х., за изменение на постановеното по делото определение №1641/29.05.2025г. в частта за разноските, като претендира да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 Закона за адвокатурата /ЗА/ за касационното производството. Твърди, че решаващият състав правилно е възприел заявеното в отговора на касационната жалба искане за определяне на адвокатско възнаграждение за касационно производство по реда на чл.38 ЗА, но в диспозитива на постановеното определение е пропуснал да се произнесе по това искане. Ответната страна ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД не представя писмен отговор. Настоящият съдебен състав констатира, че молбата за допълнение в частта за разноските на постановеното определение е подадена в законоустановения 1-месечен срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата се явява основателна по следните съображения: Производството по т.д. №2073/2024г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба от ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД срещу решение №987 от 10.07.2024г. по в.гр.д.№ 907/2024г. на Окръжен съд-Пловдив, с което след частична отмяна на решение №132/08.01.2024г., постановено по гр.д. №6278/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, е осъдено дружеството-касатор да заплати на А.-М. Н. Х. разликата над сумата 1 000 лева до пълния претендиран размер от 7 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 24.10.2022г. в [населено място], причинено виновно при управление на л.а.“БМВ ИХ ХДрайв 40“ с рег. [рег.номер на МПС], за който е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с полица №[банкова сметка], ведно със законната лихва от 18.11.2022г. до окончателното плащане и е разпределена отговорността за разноските по делото. Ответницата по касационната жалба и молител в настоящото производство е депозирала отговор на касационната жалба, в който е заявила искане за присъждане от съда на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38 ЗА. С определение №1641 от 29.05.2025г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение №987 от 10.07.2024г. по в.гр.д.№ 907/2024г. на Окръжен съд-Пловдив, като съдът не се е произнесъл по искането на процесуалния представител на ищцата /ответница в касационното производство/ за присъждане от съда на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38 ЗА. Съгласно изричната разпоредба на чл.38, ал.2 ЗА, във вр. чл.36 ЗА, съдът определя възнаграждението на адвоката в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), дължим от насрещната страна, съобразно правилата на чл.78 ГПК. Въведеното правило, че съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2, т.е. че не може да определи по-нисък размер от определения с Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет, представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. По изложените съображения нормата на чл.38, ал.2 ЗА в частта, препращаща към чл.36 ЗА, респ. към Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. С определение № 50015 от 16.02.202г. по т.д. №1908/2022г. на ВКС, І т.о. е прието, че посочените в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда при определяне цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Настоящият състав споделя даденото разрешение, че адвокатското възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА се определя след преценка на съвкупност от фактори, включително фактическата и правна сложност на спора, цената на иска, спецификата на производството, обема и сложността на извършените процесуални действия и др. На основание чл.78, ал.1 ГПК и съобразявайки изложените критерии – предмета и сложността на производството, материалния интерес пред касационната инстанция, вида на осъществените от пълномощника на ответницата по касация процесуални действия, изразяващи се в депозиране на отговор, съдържащ становище както по отношение на основанията за допускане до касационно обжалване, така и на касационните основания по чл.281 ГПК, приключването на производството в закрито заседание по чл.288 ГПК, съставът на ВКС намира, че следва да бъде определено и присъдено на адвокат М. М. адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева, съгласно чл.38, ал.2 ЗА. С оглед изложеното молбата по чл.248 ГПК следва да бъде уважена. По тези съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение