Определение № 48 от 09.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 546/2014 г.

Производството е образувано по реда на чл.44 ал.1 от НПК във връзка с повдигнат спор за подсъдност от Районен съд-гр. Д.. Постъпило е становище от прокурор от ВКП, според което компетентния съд да разгледа жалбата на [фирма] срещу Наказателно постановление №/2013 г. на ИА „АД” към МТИТС е РС- гр. Варна, тъй като мястото на извършване на нарушението е в [населено място]. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намери следното: Пред РС- гр. Варна е образувано НАХД 565/2014 г. по жалба на [фирма], представлявано от управителя му И. И., срещу Наказателно постановление №/2013 г. на ИА „АД” към МТИТС. С определение №437 от 12.03.2014 г. съдията- докладчик е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на РС- Девня по подсъдност. В съдебния акт е приел, че нарушението, за което е издадено НП е осъществено в [населено място], следователно местно компетентния съд да разгледа жалбата срещу НП е РС-Девня. В РС- Девня е образувано НАХД 86/2014 г., производството по което е било прекратено с разпореждане №194 от 19.03.2014 г. и съдията-докладчик е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Съгласно разпоредбата на чл.59 от ЗАНН, наказателните постановления подлежат на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. От текста на НП може да бъде направен извод, че на [фирма] е наложена имуществена санкция за това ,че на 12.12.2012 г. в [населено място], [улица], дружеството, като превозвач с лиценз №2671 е извършило обществен превоз на опасни товари, без да ползва консултант за това- нарушение на чл.14, ал.4 от Закона за автомобилните превози. Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него НП, като място на извършване на нарушението, административно- наказващият орган е посочил [населено място] и по правилата на чл.59 от ЗАНН местно компетентния съд е РС-варна. Обстоятелството, че тези товари са товарени в [населено място] и са превозвани до различни крайни дестинации в страната няма отношение към правилата за определяне на местната подсъдност, защото противното би означавало да се ревизира преценката на административно наказващия орган относно посоченото от него място на извършване на нарушението. Подобно действие е недопустимо да бъде осъществявано от решаващия съд, който е обвързан с отразеното в атакуваното НП по отношение на правната квалификация на нарушението- предмет на административно наказателното производство, мястото, времето на извършването му и кой да бъде привлечен към административно наказателна отговорност. Ето защо, жалбата срещу коментираното Наказателно постановление следва да бъде разгледана от РС-Варна. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение