Решение № 548 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1094/2009 г.

Решение № 548 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1094/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателя Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение № 142 от 12.05.2009 г. по в. гр. дело № 1232/2008 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решение № 677 от 13.11.2008 г. по гр. дело № 1205/2008 г. на Г. районен съд, спорът е решен по същество с приемане за установено по отношение на О. с. "З", гр. С. и О. С., по предявения иск от Н. Й. Н. от гр. П., ул. "П" № 35, ет. 1, ЕГН **********, П. Д. В. от гр. Г., ул. "А" № 1* и Д. Й. В. от гр. П., ул. "К" № 23, вх. Б, ап. 15, ЕГН **********, че наследниците на Й. Н. Й. и П. Д. В. имат право да заявят за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ правото си на собственост върху земеделски имоти в землището на с. Т., О. С.: 1. нива в местността "А" от 4.9 дка, при граници - наследници на И. М., Д. С. и общинска мера; 2. нива в местността "К" от 7.2 дка, при граници - "К", Г. Д., н-ци на И. М. и общинска мера; 3. нива в местността "Х" от 2.5 дка, при граници - наследници на С. С., С. П. и Д. С.; 4. нива в местността "П" от 750 кв. м., при граници - наследници на И. М., Г. А. и Н. Й.; 5. нива в местността "П" от 3.6 дка, при граници - С. К., Р. П. и дере; нива в местността "К" от 2.5 дка, при граници - Н. Т., наследници на И. М. и дол; 7. нива в местността "Х" от 1.3 дка, при граници - дере, Р. П. и път; 8. нива в местността "К" от 2.5 дка, при граници - наследници на И. М., Д. С., н-ци на С. С.; 9. нива в местността "С" от 4.5 дка, при граници - Х. М., наследници на И. М. и общинска гора; 10. нива в местността "Р" от 3.4 дка, при граници - С. С., наследници на И. М. и общинска гора; 11. нива в местността "Р" от 6.8 дка, при граници - общинска гора, Д. С. и наследници на И. М. Недоволен от въззивното решение е касаторът О. с. по з., гр. С., представлявана от младши юрисконсулт Д. К. К., която го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон - чл. 10 и чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ и е необосновано. От ответниците по касация Н. Й. Н., Р. П. П. и П. Д. В., представлявани от адвокат К от АК-Велико Т. е постъпил отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: С определение № 1* от 22.10.2009 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че е налице писмен договор, по силата на който през 1950 г. наследодателите на ищците са закупили процесните недвижими имоти, не е спорно, че през 1957 г. тези земеделски земи са включени в ТКЗС, а през периода 1950-1957 г. са обработвани от праводателите на същите и няма прекъсване на давността с включването им в ТКЗС, продължила от 1950 г. до 1990 г., когато ТКЗС е ликвидирано. Направен е извод, че ищците попадат в кръга на лицата, посочени в чл. 10 ЗСПЗЗ и са активно легитимирани по иска с правна квалификация чл. 13, ал. 2 ЗСПЗЗ. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка, а доказателствата са преценени с оглед изискванията на чл. 188 във връзка с чл. 136 ГПК (отм.). В производството по възстановяване на собствеността по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ ищците са доказали по категоричен начин, че заявените за възстановяване земеделски земи са принадлежали на наследодателите им към момента на образуване на ТКЗС като доказването посредством доказателство, макар и не изрично посочено в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, при което съдът е преценил съгласно чл. 142 ГПК (отм.), характера на писмения договор от 28.08.1950 г. съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където е съставен като е отчел разликата между официален документ /издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред/ и частен документ с оглед правното значение на съдържащото се в него изявление. С оглед обстоятелството, че писменият договор от 28.09.1950 г. удостоверява с оглед разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ принадлежността на правото на собственост на имотите към патримониума на наследодателите решаващият съд правилно е приел, че правото на собственост подлежи на възстановяване независимо, че писменото доказателство е съставено през 1950 г. и не съдържа данни за принадлежността на правото на собственост непосредствено към момента на одържавяването, респ. включване на имотите в ТКЗС. В представеното решение № 360 от 04.11.2003 г. по гр. дело № 712/2003 г. на Петчленен състав на Върховния касационен съд в производството по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) е прието, че протокол за подялба /неформална делба/ е частен документ, който като неформален договор е релевантен за изхода на спора, независимо от момента на внасяне на земеделската земя в ТКЗС с оглед разпоредбата на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ, която предвижда, че владение, установено от владелец върху такъв имот, придобил владението си въз основа на писмен договор /както е и в настоящия случай/, не се прекъсва поради включването му в ТКЗС. На обратното становище решение № 671 от 31.03.1997 г. по гр. дело № 199/1996 г. на IV гражданско отделение на същия съд, което е неправилно. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 281, т. 3 ГПК касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение