Определение № 48 от 19.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1378/2009 г.

Производство по чл. 248 ГПК, образувано по молба вх. № 494/19. 01. 2010 г., подадена от адвокат К, като повереник на „С” ЕООД, гр. С.. С молбата е направено искане да се присъди на молителя сумата 1000 лв., представляваща пълния размер на направените от него разноски по делото във ВКС. Ответницата по молбата С. Л. Г. счита същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. След проверка, касационният съд установи следното: Настоящият състав на касационния съд, с определение от 11. 1. 2010 г. не е допуснал касационно обжалване по жалбата на С. Г. срещу въззивно решение на Софийския градски съд по гр. д. № 1357/2008 г., с което са отхвърлени исковете й по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ. С това решение е присъдена сумата 1000 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции, на ответника по исковете, като е отчетено, че разходите му за адвокатско възнаграждение, общо за 2000 лв., следва да бъдат намалени с 1000 лв.,тъй-като делото е без фактическа и правна сложност. В производството по допускане на касационно обжалване е представен писмен отговор от „С” ЕООД, който съдържа множество правни доводи относно неоснователност на касационната жалба по същество. В раздел ІІ на отговора се съдържа кратко изложение на възражението срещу искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Възражението е обосновано с фактически констатации за недопустимост на касацията и не съдържа конкретни правни доводи и аргументи. При тези данни, касационният състав е приел, че заплатеното от ответника по исковете „С” ЕООД адвокатско възнаграждение 1000 лв. е прекомерно и несъответно на сложността на делото, по което се е произнесъл касационния съд – допустимост на касационно обжалване. По този въпрос, защитата на ответника не е материализирала съществени усилия, които да изискват възнаграждение от 1000 лв., поради което е присъдена сумата 300 лв.. Би могло да се счита, че сумата 1000 лв. е съответно възнаграждение на положения адвокатски труд по защитата на ответника срещу касационната жалба по същество, но в настоящия случай такова производство не се е развило и съдът не може да има предвид този разход. По изложените съображения следва да бъде отхвърлена молбата на „С” ЕООД за присъждане на разноски в размер на 1000 лв. за делото пред ВКС. Върховният касационен съд