Определение № 50 от 10.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1899/2023 г.

Производството е образувано по касационни жалби на „Мира Ел“ ООД, [населено място], община Севлиево и И. Г. Д.-П. срещу решение № 31 от 9.03.2023 г. по в. т. д. № 175/2022 г. на Великотърновски апелативен съд. В касационната жалба на И. Д.-П. се оспорва извода на въззивния съд, че не е налице неплатежоспособност на длъжника, като се иска отмяна на акта на въззивния съд, включително в посочената част и се моли вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде обявена неплатежоспособността на длъжника с начална дата 28.10.2013 г. или 19.11.2015 г. или да бъде променена определената от съда начална дата на свръхзадължеността – на 19.11.2015 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение при преценка на данните по делото констатира, че въззивният съд е приел, че молителката И. Д.-П. е твърдяла, че е кредитор по търговска сделка на длъжника „Мира Ел“ ООД и е направила искане за откриване на производство по несъстоятелност на двете основания за това – неплатежоспособност и свръхзадълженост. В мотивите на атакуваното решение е посочено, че за да се открие производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, следва затрудненото състояние на предприятието да е трайно и налично към датата на приключване на устните състезания. Прието, че тези предпоставки не са налице в конкретния случай, поради което няма основание за откриване на производството по несъстоятелност по отношение на ответното дружество поради неплатежоспособност. В решението е разгледано и второто заявено от молителката кредитор основание за откриване на производството по несъстоятелност – свръхзадълженост, като е формиран извод, че то е налице и по отношение на длъжника следва да се открие производството по несъстоятелност на това основание с начална дата на свръхзадължеността 22.11.2016 г. Съгласно диспозитива на обжалваното въззивно решение, след отмяна на решението на Габровски окръжен съд е обявена свръхзадължеността на „Мира Ел“ ООД, определена е началната й дата – 22.11.2016 г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. В диспозитива на решението не е намерила отражение формираната воля на въззивния съд, че не е налице въведеното от молителката основание за откриване на производството по несъстоятелност – неплатежоспособност, като не е отхвърлено искането на И. Д. – П. за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника на това основание. Поради изложеното делото следва да бъде върнато на Великотърновски апелативен съд, който съгласно чл. 247 ГПК е компетентен да прецени дали следва да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното от него решение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение