Определение № 6555 от 17.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5760/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. А. А., действащ чрез процесуалния представител адв. Младенов, срещу определение № 533/09.05.2025 г., постановено по адм. дело № 73/2025 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което: 1) е отменен хода по същество, даден на 28.04.2025 г. по същото дело; 2) на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на А. срещу писмо изх. № 1029-20-732/04.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Смолян; 3) производството по делото е прекратено. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на атакуваното определение, тъй като цитираното писмо представлява окончателно произнасяне на директора на ТП на НОИ – Смолян и има характер на решение по чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), което подлежи на съдебен контрол. Частният жалбоподател претендира оспореният съдебен акт, както и писмото, да бъдат отменени, и преписката да се върне на директора на ТП на НОИ – Смолян за ново произнасяне при спазване на законовите изисквания. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Смолян, не ангажира становище по частната жалба. При извършената проверка Върховният административен съд, шесто отделение установи, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна с правен интерес. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, с който е бил сезиран, от която е съществено да се отбележи следното: От приложената по делото административна преписка е видно, че жалбоподателят, със заявление вх. № 616-643/01.07.2024 г., е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, като за целта е поискал да му бъде удостоверен осигурителен стаж от друга държава членка на Европейския съюз. След извършен обмен на документи е установено, че лицето няма осигуряване във фонд „Безработица“ за 12 от последните 18 месеца, поради което с разпореждане № 201-00-783-5/24.01.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Смолян, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във вр. с чл. 54а, ал. 1 от КСО е постановен отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по заявлението от 01.07.2024 г. Разпореждането е получено от А. на 04.02.2025 г., като по делото липсват данни да е оспорено, а вместо това е подадено ново заявление до директора на ТП на НОИ – Смолян, в което е обективирано искане за повторно изискване на периодите на заетост на лицето в Нидерландия от 05.02.2022 г. до 01.05.2022 г. вкл., и от 16.07.2023 г. до 05.11.2023 г. На 12.02.2025 г. е получен отговор Х001 от компетентната институция на Нидерландия, съдържащ отхвърляне на искането за изготвяне на СЕД001СВ, тъй като за референтния период на заетост вече е издаден официален документ. Поради това, с писмо с изх. № 1029-20-732/04.03.2025 г. директорът на ТП на НОИ – Смолян, е уведомил А. за получения отговор и за невъзможността за изменение на издаденото разпореждане за отказ № 201-00-783-5/24.01.2025 г. Писмото е било обжалвано от Р. А. пред Административен съд – Смолян, който е достигнал до извод, че производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл. 159, т. 1 от АПК – актът не подлежи на оспорване. Изложил е довод, че съгласно чл. 117 от КСО административното обжалване е абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване на правото на жалба пред съда, като при това на обжалване по съдебен ред подлежи не разпореждането, а решението на ръководителя на ТП на НОИ съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО. Постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за допустимостта на сезиралата го жалба и е извел обосновани и материално законосъобразни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилно тълкуване и прилагане на относимите в случая разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. С чл. 117, ал. 1 от КСО е въведено задължително обжалване по административен ред пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт на разпореждания от вида на процесното. На основание чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на ТП на НОИ е длъжен разгледа жалбата и да се произнесе с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването й. В разпореждането на адресата му изрично е указано, че може да го обжалва по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО пред ръководителя на ТП на НОИ - Смолян в 14-дневен срок от датата на получаването му. Изчерпването на административния ред за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 3 от КСО. При липса на жалба (независимо как е наименована) срещу издаденото разпореждане от адресата му (заявлението му за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава не представлява такова) не е възникнало правомощието на директора на ТП на НОИ – Смолян да се произнесе по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО, съответно обсъжданото писмо от 04.03.2025 г. не представлява акт (и не може да бъде приравнено на такъв), с който е осъществен задължителния в случай на обжалване административен контрол от горестоящия орган, поради което не е годно да бъде оспорено по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО пред административния съд. По тези съображения настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че сезиралата го жалба е недопустима, поради което и на основание чл. 159, т. 1 от АПК материално законосъобразно я е оставил без разглеждане поради липса на предмет и е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство. Предвид горното проверяваното определение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение