Решение № 1056 от 30.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11522/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на "ПРОКС-2" ООД, с ЕИК 115210468, със седалище и адрес на управление в [населено място], община Родопи, област Пловдив,, представлявано от управителя – С. Клименов, чрез процесуален представител – адв. В. Христов от Врачанска адвокатска колегия, срещу Решение № 7680/04.09.2025 г., постановено по адм. дело № 1480/2024 г. по описа на Административен съд (АС) - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против Решение № РД-02-16-549/18.06.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) 2014 - 2020 г. и главен директор на Главна Дирекция (ГД) "Европейски фондове за конкурентоспособност" (ЕФК) в Министерство на иновациите и растежа (МИР) за определяне на финансова корекция в размер на 11 500,00 лева, представляващи 25% от финансовата подкрепа от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № BG16RFOP002-6.002-0342-C01 за разходите за "Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на ДМА (енергийно-ефективно оборудване) – Чилър - 1 бр.". Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за неправомерно наложена финансова корекция. Мотивира становище за липса на соченото в акта нарушение на принципа на икономичност, заложен в чл. 33, §1, б. "а" от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (Регламент 2018/1046). Противопоставя се на решаващия мотив на съда, че съмнението за "свързани лица" по смисъла на § 1, ал. 1 и ал. 2 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон (ДР на ТЗ) между избрания за изпълнител кандидат "ЛД" ООД и "ГЕНИР" ООД, влече несъпоставимост на офертите, поради липса на независимост между оферентите. В тази връзка твърди, че не е обсъдено възражението му, че в хода на производството пред административния орган е представена и трета оферта от "СОРОКОВ ИНСТРУМЕНТС" ООД – компания, която няма връзка с другите дружества, подали оферти. Като съществен недостатък на атакуваното съдебно решение е посочено обстоятелството, че при постановяване на съдебния акт съдът не е съобразил мотивите си с надлежно приобщената по делото съдебна експертиза, според която към момента на провеждане на процедурата за избор на изпълнител, пазарните цени значително са надвишавали определения ценови праг от 92 000 лева. Поради изложеното аргументира становище, че бенефициерът не е могъл да осигури за "Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на ДМА (енергийно-ефективно оборудване) – Чилър - 1 бр." на цена под определения в Приложение 18.2 към "Условията за кандидатстване" ценови праг. Като аргумент в подкрепа на изложената позиция сочи, че самият УО в сесия по въпроси и отговори от 19.04.2022 г. по повод запитване във връзка с обстоятелството, че събраните оферти надвишават прогнозната стойност е представил отговор, според който е налице възможност бенефициерът да самофинансира установената разлика. Според касационния жалбоподател, след като отклонението между ценовия праг и придобиваната стойност на ДМА е дофинансирано със самостоятелни средства, то бюджетът на програмата не е ощетен. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отмяна на атакувания индивидуален административен акт. Ответникът – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 г., в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител Д. Качериева – старши сътрудник юрист в ГДЕФК в МИР, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на "ПРОКС-2" ООД против Решение № РД-02-16-549/18.06.2024 г. на главния директор на ГД "ЕФК" в МИР и РУО на ОПИК 2014 - 2020 г., за определяне на финансова корекция по АДПБФП № BG16RFOP002-6.002-0342-C01 в размер на 11 500,00 лева, представляващи 25% от предоставената финансова подкрепа от ЕСИФ за разходите за "Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на ДМА (енергийно-ефективно оборудване) – Чилър - 1 бр.". За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че "ПРОКС-2" ООД е бенефициер по сключен с МИР АДПБФП по процедура за подбор № BG16RFOP002-6.002. За разходване на средствата по така сключения договор дружеството е провело процедура за възлагане с предмет "Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на ДМА (енергийно-ефективно оборудване) – Чилър - 1 бр. и Хладилен изсушител на сгъстен въздух - 1 бр.", при която е отправил покани за участие до три юридически лица, а именно – "ЛД" ООД, "ГЕНИР" ООД и "СОРОКОВ ИНСТРУМЕНТС" ООД. Трите дружества са представили оферти по отношение доставката, монтажа и въвеждането в експлоатация на ДМА – чилър, съответно на стойност 94 874,85 лева без ДДС, 96 830,00 лева без ДДС и 97 500,00 лева без ДДС. В резултат на проведения подбор с избрания за изпълнител участник - "ЛД" ООД, е сключен Договор № BG16RFOP002-6.002-0342-C01/Su-01, на обща стойност 112 124,85 лева без ДДС. По постъпил в РУО на ОПИК 2014 - 2020 г. сигнал за нередност с вх. № 91-Е-194/11.03.2024 г., регистриран в системата ИСУН 2020 и в регистъра на УО под № 969, подаден от отдел "Изпълнение на проекти" по Приложение 10.4. от Наръчника по ОПИК, Вариант 15, в резултат на реверификация на десетата счетоводна година след одитни констатации на ИА "Одит на средствата от Европейския съюз" (ОСЕС), в който се твърди, че при извършена проверка на процедурата за избор на изпълнител с предмет: "Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на ДМА (енергийно-ефективно оборудване)" в частта за 1 бр. Чилър, са представени две оферти, надхвърлящи ценовия праг от 92 000,00 лева без ДДС, определен от УО в Приложение 18.2 към "Условията за кандидатстване". С уведомление № 26-Б-877/27.03.2024 г. бенефициерът е информиран за започване на процедура по определяне на финансова корекция в размер на 5 % от засегнатите разходи за "Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на ДМА (енергийно-ефективно оборудване) - Чилър - 1 бр.", поради нарушение на принципа на икономичност по чл. 33, § 1, б. а) от Регламент 2018/1046. На 11.04.2024 г., чрез ИСУН 2020 са постъпили писмени възражения от бенефициера. По постъпил в РУО на ОПИК 2014 - 2020 г. последващ сигнал за нередност с вх. № 91-Е-304/11.04.2024 г., е посочено, че при извършена повторна проверка на избора на изпълнител с предмет: "Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на ДМА (енергийно-ефективно оборудване) - Чилър - 1 бр." е констатирано, че освен несъпоставимостта в цената на офертите по отношение доставката на чилър, подобно нарушение е установено и по отношение доставката на хладилния изсушител за сгъстен въздух. Извършена е и справка за свързаност между двете поканени от възложителя дружества, при която е установено, че към момента на проверката в дружеството "ЛД" ООД (избрано за изпълнител), съдружници и управители са лицата - С. Ленер и Б. Станков, а в дружеството "ГЕНИР" ООД съдружници са - Г. З. З. и И. П. З.. Двама от преставителите на двете дружества (Б.Станков и И. П. М. З.) участват като съдружници, всеки с дял от по 40 % в търговското дружество "МЕДЕЪР" ООД. На 29.02.2024 г. до бенефициера е отправено искане за представяне на допълнителни документи с peг. № BG16RFOP002-6.002-0342-C01-М019/29.02.2024 г., относно констатираното завишение на бюджета. В отговор, с кореспонденция № BG16RFOP002-6.002-0342-C01-M019-A001/08.03.2024 г., бенефициерът представя офертата на дружеството "СОРОКОВ ИНСТРУМЕНТС" ООД, която санирала несъответствието по отношение на цената на хладилния изсушител, но не и по отношение на чилъра. Сигнал за нередност № 91-Е-304/11.04.2024 г. е присъединен като ново обстоятелство към сигнал № 91-Е-194/11.03.2024г. поради факта, че нарушенията и в двата сигнала засягат една и съща процедура за избор на изпълнител, респ. едни и същи разходи. От УО е стартирана нова процедура по определяне на финансова корекция. До бенефициера "ПРОКС - 2" ООД е изпратено ново уведомление изх. № 26-Б-1457/16.05.2024 г. за финансова корекция, съдържащо обобщеното становище на УО. Изведени са две констатации за нарушения, както следва: 1) Двете съпоставени при избора на изпълнител оферти на "ЛД" ООД и "ГЕНИР" ООД са над максимално допустимия ценови праг по Приложение 18.2 към "Условията за кандидатстване " за актива "Чилър – 1 бр.", същото обстоятелство е констатирано и по отношение на представената трета оферта на "СОРОКОВ ИНСТРУМЕНТС" ООД. Във връзка с изложеното е обоснован извод, че при избора на изпълнител бенефициерът не е осигурил две съпоставими оферти, които да не противоречат на заложената в АДПБФП цена в нарушение на нарушение на принципа на икономичност по чл. 33, § 1, б. а) от Регламент 2018/1046, което предпоставя определянето на финансова корекция в размер на 5% върху засегнатите от нарушението разходи. 2) Получените две оферти на "ЛД" ООД и "ГЕНИР" ООД са подадени от "свързани лица" по смисъла на § 1, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ТЗ, които водени от общия си икономически интерес са могли реално да договорят помежду им условия на офертите, които са по-различни от обичайните, в т.ч. да уговорят по-висока цена от пазарната, по-неизгодни условия за изпълнение на предмета на доставка, по-неизгодни условия за плащане, по-неизгодно сервизно обслужване и пр. Изведен е извод, че условията по двете оферти не могат да се приемат за независими и съпоставими. Прието е, че чрез непредставянето на две независими оферти бенефициерът е допуснал нарушение принципа на икономичност по чл. 33, §1, б. "а" Регламент 2018/1046, което предпоставя определянето на финансова корекция в размер на 25% върху засегнатите от нарушението разходи. Нарушенията са обосновали завършването на проверката с констатация за наличие на основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, респ. за нередност по т. 2 Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередности/Наредбата). Предложено е определянето обща финансова корекция в размер на 11 500,00 лева, съставляващи 25% от стойността на допустимите разходи, финансирани със средства от ЕСИФ, по сключения АДПБФП, като от нарушението е засегнат разхода за "Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на ДМА (енергийно-ефективно оборудване) - Чилър - 1 бр.". След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, РУО на ОПИК 2014 - 2020 г., възприемайки изцяло констатациите от извършения административен контрол и отхвърляйки опровергаващите ги доводи, е издал оспорения административен акт, с който поради извод за наличие на вменените нарушения е определил финансова корекция за констатираната нередност в размер на 25% от засегнатите от нарушението разходи. За изясняване на спорни по делото обстоятелства е назначена съдебно-оценителна експертиза, според чието заключение, изборът на фирма за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на чилъра CARRIER 30RQP 180R от фирма "ПРОКС-2" ООД, съобразно представените оферти, е правилен от гледна точка на търсени параметри и най-ниска цена, много по-ниска от пазарната. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕФСУ, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. При преценката за съответствието на наложената финансова корекция с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните нормативни разпоредби, като я е анализирал във връзка с твърденията за "нередност" по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 Наредбата за посочване на нередности. Формулирал е заключение за наличие на твърдените нарушения на принципа на икономичност. Мотивиран е извод за наличие на свързаност по § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ, което съставлява нарушение, водещо до несъпоставимост на офертите, поради липса на независимост между оферентите. Що се отнася до констатацията за несъпоставимост на офертите поради предложената от оферентите цена, която надхвърля поставения от ръководителя на УО максимален праг, съдът е приел, че предложенията на участниците не кореспондират с поставените от УО финансови условия, с което е нарушен принципът за икономичност по чл. 33, §1, б. "а" Регламент 2018/1046. По изложените съображения АС - Пловдив е приел оспореното решение на РУО за законосъобразно, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на формата и приложимата процедура, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е по приложението на материалния закон от решаващия състав на първостепенния съд в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие. По аргумент от чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и по размер. Основанието е извършената нередност, която предвид съдържанието на легалната дефиниция на понятието, дадена в чл. 2, т. 36 Регламент № 1303/2013 г., представлява всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на Европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Еднопосочна е практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и на Върховния административен съд на Република България, че нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването й и санкцията при проявлението на хипотезата й. Това е своеобразна гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията. В случая органът е цитирал като основание състава на нередност, визиран в чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Нормата на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ установява състав на нередност, който се счита за осъществен при нарушение на принципите за добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл. 33, чл. 36, § 1 и чл. 61 Регламент (ЕС) 2018/1046. Според предписанието на чл. 33, §1 Регламент 2018/1046 бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. Съгласно §2 от същата разпоредба, в съответствие с принципа на добро финансово управление, използването на бюджетните кредити се съсредоточава върху ориентираното към резултатите изпълнение и за тази цел: а) целите на програмите и на дейностите се определят предварително; б) напредъкът по отношение на постигането на целите подлежи на мониторинг посредством показатели за изпълнението; в) напредъкът по постигането на целите, както и проблемите във връзка с това, се съобщават на Европейския парламент и на Съвета в съответствие с член 41, § 3, първа алинея, буква "з") и член 247, § 1, буква "д"). Според предписанието на чл. 33, §3 Регламент 2018/1046, когато е целесъобразно, се определят конкретни, измерими, постижими, относими и обвързани със срок (SMART) цели, посочени в параграфи 1 и 2, и подходящи, приемливи, достоверни, прости и устойчиви показатели. Цитираната нормативна регламентация показва, че финансовата подкрепа, осигурявана от Европейския съюз (ЕС/Съюза) е такава част от бюджета на Съюза, която представлявайки резултат от осъзната необходимост, е винаги предназначена за реализирането на конкретни цели. Израз на тази концепция е включването в описанието на съответната процедура по предоставяне на БФП на специфичните цели, които се очаква да се постигнат при реализирането й, както и задължението на всеки бенефициер да посочи своите виждания, в рамките на тези основни очертания, относно начина, по който именно неговото проектно предложение ще допринесе за реализирането на предвидените на национално ниво приоритети. Така бенефициерът детайлизира през своята призма заложените от съответния управляващ орган цели, като предлага изпълнение на дейности, които според него ще доведат до постигането им. Чрез принципите на ефективност и ефикасност европейският законодател е създал механизъм за проследяване начина на взаимодействие между предлаганите от бенефициера дейности, заложените цели и предоставените финансови средства, а чрез въвеждането на принципа на икономичност е предвидена проверка на начина, по който се предоставя помощта, с оглед нейната своевременност, подходящо количество, качество и най-добра цена. Следователно, за да обоснове от фактическа страна изводите си за нарушение на принципа на икономичност, визиран в чл. 33, §1, б. "а" Регламент 2018/1046, ръководителят на УО следва да извърши анализ на начина, по който е предоставена съответната БФП, като при извод за несвоевременно, в неподходящо количество и качество и на недобра цена такава, би могъл да обоснове нарушение на посочената разпоредба. В случая фактическата обосновка на тезата за нарушение на принципа на икономичност е свързана с две самостоятелни констатации. На първо място, ръководителят на УО приема, че в процедурата по избор на изпълнител за "Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на ДМА (енергийно-ефективно оборудване)" в частта за "Чилър - 1 бр." са представени неотговарящи на максималния праг, заложен в Приложение № 18.2. към АДПБФП оферти, което компроментира изпълнението на задължението на бенефициера да осигури поне две съпоставими оферти, а оттам и поставя под съмнение спазването на принципа на икономичност, т.к. не е гарантирано, че разходът е извършен при най-доброто съотношение качество - цена. На второ място, административният орган е изложил твърдения за наличие на свързаност по смисъла на §1, ал. 2 ДР на ТЗ по отношение на две от дружества, поканени от бенефициера да участват в процедурата, което е довело и до липсата на две независими оферти, доколкото тези лица са могли да договарят условията и ценовите си предложения помежду си. Прецизният прочит на атакувания индивидуален административен акт показва, че изложените фактически твърдения и по двете констатации не могат да обосноват крайния извод на органа за нарушение на принципа на икономичност, заложен в чл. 33, §1, б. "а" Регламент 2018/1046. Органът не е извършил дължимото мотивиране с оглед избраното правно основание, т.к. аргументацията на извода за нарушение на принципа за икономичност не предлага анализ на начина на предоставяне на процесната БФП, с оглед нейната своевременност, цена, количество и качество, нито съдържа твърдения, че е било възможно закупуването на процесните активи на по-добра стойност. По отношение на първата констатация не е обсъдено и възражението на бенефициера, че същият е финансирал разликата между заложения максимален праг и предложената от оферента цена със собствени средства, съответно, че не е налице ощетяване на бюджета, което поставя под съмнение засягането на принципа на икономичност. Формиралата се по аналогични правни спорове съдебна практика на Върховния административен съд, която и настоящият състав на съда споделя (Виж например: Решение № 1174 от 29.01.2021 г., постановено по адм. дело № 7893/2020 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение № 9037 от 04.08.2021 г., постановено по адм. дело № 5571/2021 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение № 13253 от 23.12.2021 г., постановено по адм. дело № 8282/2021 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение № 14854/03.12.2018 г., постановено по адм. дело № 8340/2018 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 28.08.2020 г., постановено по адм. дело № 2248/2020 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 2258/18.02.2021 г., постановено по адм. дело № 10857/2020 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 8900/29.07.2021 г., постановено по адм. дело № 5100/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 5181/31.05.2022 г., постановено по адм. дело № 9454/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, както и Решение № 5978/16.06.2022 г., постановено по адм. дело № 12023/2021 г., VII о. на Върховния административен съд.и др.), припознава порока при мотивирането на волеизявлението като самостоятелно основание за неговата отмяна. Логиката следва от липсата на възможност съдът да допълва аргументите на органа, т.к. това би представлявало недопустима намеса в неговата дискреционна власт да постанови съответното властническо разпореждане. Съдебният контрол включва единствено преценка досежно правилността на обективираните в оспорения пред него административен акт констатации. След като те не мотивират упражненото властническо правомощие, последното се явява незаконосъобразно и като такова подлежи на съдебна отмяна. Изложеното налага извод за липса на нарушения на чл. 33, §1, б. "а" Регламент 2018/1046, вр. чл. 4, §8 Регламент 1303/2013, които да представляват основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ и да бъдат квалифицирани като нередност по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 Наредбата за посочване на нередности. Този извод прави безпредметен и анализа относно останалите елементи от състава на нередността. Не е дължимо и обсъждане на определения размер на наложената финансова корекция. Като е отхвърлил жалбата на "ПРОКС-2" ООД против оспореното решение на ръководителя на УО на ОПИК 2014 - 2020, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което касационната инстанция да отмени атакувания индивидуален административен акт като незаконосъобразен. При този изход на спора претенцията на "ПРОКС - 2" ООД за присъждане на разноски за първата съдебна инстанция е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 1, вр. чл. 228 АПК, МИР - структурата, в която се намира понастоящем органът, издател на атакувания пред АССГ индивидуален административен акт, следва да бъде осъдено да заплати на "ПРОКС-2" ООД разноски в размер на 1 492,00 (хиляда четиристотин деветдесет и два) лева, от които 1000,00 лева, съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото пред АССГ процесуално представителство, 400,00 лева внесен депозит за вещо лице и 92,00 лева заплатена държавна такса за образуване на първоинстанционното съдебно производство. Касационният жалбоподател не претендира разноски за касационната съдебна инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, пр. 2-ро и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение