Решение № 298 от 29.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 892/2010 г.

Решение № 298 от 29.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 892/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Б. С. от [населено място] срещу решението от 16.03.2010 г. по гр. д. № 6872/09 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е допусната делба на неурегулирано място от 600 кв. м. в [населено място], [община], заедно с построената в него сграда от 40 кв. м. Жалбоподателката поддържа оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответникът в производството Н. Д. Ш. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. С определение № 110 от 08.02.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса дали когато по време на брака единият от съпрузите придобие заедно с трето лице недвижим имот чрез възмездна сделка, неговата част става съпружеска имуществена общност по силата на чл. 19 от СК от 1985 г. (отм.). За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Софийски градски съд е оставил в сила решението от 27.06.08 г. по гр. д. № 15034/07 г. на Софийски районен съд в частта, с която е допусната делба на неурегулирано място от 600 кв. м. в [населено място], заедно с построената в него сграда, при квоти 1/2 ид. части за Н. Ш. и 1/2 ид. част за М. С.. Въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи. Бракът им е сключен през 1981 г. и е прекратен през 2002 г. Процесното място е придобито от съделителя Н. Ш. и сестра му Р. Ц. по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, в качеството им на наследници на техния баща Д. Ш., починал през 1983 г. Земята е била изплатена с квитанция 523/27.09.95 г., а впоследствие е издаден и констативен нотариален акт за собственост № 69/1995 г. на името на двамата наследници. Със съдебна спогодба между тях от 28.03.1995 г. Н. Ш. е получил в свой дял процесното място и сградата в него, като в протокола е отразено, че страните са уредили отношенията си парично. При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че в тежест на М. С. е да установи участието на своя бивш съпруг Н. Ш. в заплащането на земята по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като само тогава тя би могла да се позове на разпоредбата на чл. 19 от СК (отм.). Тъй като по делото липсват такива доказателства, изкупуването не е довело до възникване на съпружеска имуществена общност. В последващата делба е имало парично уравнение на дела на другата съсобственичка Р. Ц., затова нейната 1/2 ид. част е придобита от Н. и М. в режим на СИО. След прекратяването на общността, квотите на съсобственост в този имот са 1/2 за Н. Ш. и 1/2 за М. С. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема следното: Когато няколко лица придобият общо собствеността върху една вещ, дяловете им се считат равни до доказване на противното, съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗС. Ако придобивният способ е възмездна сделка и ако при сключването и някой от приобретателите се намира в брак под режима на СК от 1985 г. (отм.), неговата част става съпружеска имуществена общност, съгласно чл. 19, ал. 1 от СК (отм.). И в този случай действа презумпцията на чл. 19, ал. 3 от СК (отм.) - съвместният принос се предполага до доказване на противното. При спор за собственост съдът е длъжен да приложи двете презумпции - тази на чл. 30, ал. 2 от ЗС и на чл. 19, ал. 3 от СК (отм.) и само ако е доказано противното - да приеме, че дяловете на съсобствениците в общата вещ не са равни или пък че придобитият дял от единия съпруг е негова лична собственост, а не съпружеска имуществена общност. По съществото на касационната жалба: Неурегулираното място в [населено място] е придобито по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ от съделителя Н. Ш. и от сестра му Р. Ц. Тъй като по делото не е установено друго, от презумпцията на чл. 30, ал. 2 от ЗС следва, че дяловете на съсобствениците са равни - по 1/2 ид. част. Тъй като придобивният способ е възмезден и тъй като той е осъществен по време на брака на Н. Ш. и М. С., от презумпцията на чл. 19, ал. 3 от СК от 1985 г. (отм.) следва, че върху 1/2 ид. част от имота е възникнала съпружеска имуществена общност. Тази презумпция не е опровергана. Неправилен е изводът на въззивния съд, че в тежест на М. С. е установяване на обстоятелството, че бившият и съпруг Н. е участвал с парична сума при изкупуването на имота и след като това не е установено, то върху придобитата от него 1/2 ид. част не е възникнала съпружеска имуществена общност. Този извод не е съобразен с презумпцията на чл. 19, ал. 3 от СК (отм.). Действително, след като 1/2 ид. част от процесното място е представлявало СИО на Н. и М. Ш., съпругата е следвало да участва в делбата му, извършена с другия съсобственик Р. Ц.. Нейното възражение за неучастие обаче е преклудирано с последващото споразумение по чл. 99, ал. 3 от СК (отм.), сключено в бракоразводното дело и одобрено от съда. Съгласно това споразумение, мястото, което е собственост на М. Ш. и на Н. Ш., си остава тяхна собственост. Изразената в това споразумение воля на М. Ш., че мястото е съсобствено само между нея и Н. Ш. обвързва страните и те следва да съобразяват поведението си с него. Квотите на съсобственост не са определени в споразумението, но те следват от обстоятелството, че имотът е придобит чрез две последователни възмездни сделки по време на брака на М. и Н. Ш. и съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 3 и чл. 27 от СК от 1985 г. (отм.), дяловете им в мястото са равни. Като е приел, че М. Ш. има само 1/2 ид. част от това място, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази част и делбата да се допусне при равни квоти. По отношение на сградата, построена в процесното място, въззивното решение е правилно. Данните по делото сочат, че мястото е било предоставено за ползване на бащата на Н. Ш.; няма данни сградата да е строена от децата му, затова трябва да се приеме, че тя има наследствен характер. Н. Ш. е станал собственик на 1/2 ид. част от сградата по наследство, а другата 1/2 ид. част е получил при делбата със сестра си, затова върху нея е възникнала СИО. След прекратяване на брака, делът на М. Ш. от тази сграда е 1/2, както е приел и въззивният съд. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение