Определение № 5710 от 09.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2215/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С определение № 3225/25.06.2024 г., постановено по настоящото дело, е потвърдено определение № 2027/24.04.2024 г. по гр. д. № 968/2024 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., с което без разглеждане е оставена молбата на Искрен В. Н. за отмяна на влязлото в сила решение № 757/21.06.2023 г. по в. гр. д. № 955/2023 г. на Варненския окръжен съд, и жалбоподателят е осъден да заплати на Г. С. М. разноски по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 1 000 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 07.06.2024 г. На 01.07.2024 г. Искрен В. Н. е подал молба вх. № 11532, постъпила в деловодството на съда на 02.07.2024 г., с която иска изменение на горното определение в частта за разноските, като такива не бъдат присъждани, евентуално - да бъдат намалени като прекомерни и несправедливи. Позовава се на задължителна практика на ВКС, на решения на Конституционния съд на Република България, на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз. В писмен отговор Г. С. М. оспорва основателността на молбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Искането за изменение на определението в частта за разноските е подадено в срока по чл. 248, ал. 1, предл. 2 ГПК - определението по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК, което е необжалваемо, е постановено на 25.06.2024 г., а молбата е подадена на 01.07.2024 г. Д., че искането е заявено несвоевременно, е неоснователен. Частната жалба е разгледана в закрито заседание, а препис от писмения отговор, с приложения към него договор за правна защита и съдействие, не е изпращан на жалбоподателя, поради което възможността за последния да възрази срещу присъждането, евентуално - срещу размера на заплатеното възнаграждение за адвокат, се счита открита едва с постановяване на определението на касационната инстанция. Искането е за изменение на определението, като изобщо не се присъждат разноски на ответната страна, евентуално - за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение като несъответстващо на положения от процесуалния представител на страната труд за изготвяне на писмен отговор, изразяващ се в обем от страница и половина. Присъждането на разноски за съдебното производство се извършва по правилата на чл. 78 ГПК. При приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК и след като в производството по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК частната жалба на Н. е приета за неоснователна, следва извод, че същият дължи на ответницата по тази жалба сторените от нея разноски по производството. Ето защо доводът, че такива изобщо не се дължат, е неоснователен. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност заплатеното от страната възнаграждение за адвокат да бъде намалено в случаите, когато е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В разглеждания случай възражението за наличие на хипотеза по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Защитата от процесуалния представител на ответницата по частната жалба е осъществена в производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК срещу определение на състав на ВКС, II-ро г. о., с което без разглеждане е оставена молба за отмяна на влязло в сила решение. В определението, чието изменение в частта за разноските се претендира, е прието, че в молбата за отмяна молителят се е позовавал не на откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства, релевантни за правния спор и от съществено значение за изхода на делото, а на правни разрешения, дадени с актове на Върховния касационен съд на РБ, на Конституционния съд на РБ, на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз, които не могат да се подведат под фактическия състав на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Поради това е възприет изводът на предходния състав на ВКС, че молба за отмяна, която не съдържа твърдения за обстоятелства, които могат да бъдат отнесени към елементите на някой от уредените в чл. 303 ГПК фактически състави, е недопустима и се оставя без разглеждане. Предвид изложеното не може да се приеме, че делото се отличава с особена правна и фактическа сложност, която да обоснове възнаграждение в размера на 1 000 лева, договорен и заплатен според отразеното в договора за правна защита и съдействие. Следва да се има предвид и обемът на извършената от адвоката защита, изразила се в изготвяне на отговор на частната жалба, без явяване в съдебно заседание. При това положение настоящият състав на ВКС намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което следва да бъде редуцирано до 750 лева, в какъвто смисъл е заявеното искане. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.