Определение № 2258 от 25.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1528/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частни жалби на Й. Я. К. и Б. Я. К. срещу определение № 1151 от 07.04.2026 г. по гр. д. № 927/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която не са уважени молбите им за допълване на основание чл. 248 ГПК на решение № 62 от 19.01.2026 г. по гр. д. № 927/2025 г. по описа на САС в частта за разноските чрез присъждане на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на възнаграждение на осъществилия тяхното процесуално представителство пред въззивната инстанция адвокат П. К., за горницата над сумата 500 евро общо до претендирания общ размер от 11 500 евро. Жалбоподателите поддържат, че обжалваният съдебен акт е неправилен предвид постановяването му в нарушение на процесуалния закон. Излагат, че въззивният съд е посочил, че не е обвързан от установените размери в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не е посочил въз основа на какви критерии е определил присъденото възнаграждение от 500 евро, което дори не се доближава до минимумите в нормативния акт. Поддържат, че с оглед осъществената дейност от адвоката и предмета на делото - субективно съединени искове с висок материален интерес, размерът на възнаграждението на адвоката следва да бъде определен по Наредба № 1/2004 г. на ВАС или да е близък до него, като добавят, че не може да има различно третиране на цената на адвокатския труд в зависимост от това дали е предоставен при предварително заплащане на адвокатското възнаграждение от клиента, или в хипотезата на безплатна правна помощ и съдействие. По тези доводи молят да бъде отменено обжалваното определение и постановено друго, с което на осъществилия безплатна правна защита адвокат да бъде присъдено допълнително възнаграждение в размер на сумата 11 000 евро. Ответникът по жалбите, ЗК „Лев инс“ АД, оспорва частните жалби като неоснователни. Излага, че обжалваният съдебен акт е правилен по подробно изложените към него мотиви. Изтъква, че присъждането на разноските по делото следва да бъде осъществено не само с оглед изхода на делото, но и при съблюдаване на принципите за справедливост и пропорционалност. Подчертава, че съобразно практиката на СЕС по решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/2022 г. съдът не е обвързан от установените размери в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Оспорва искането и в частта за претендиран ДДС върху възнаграждението на адвоката, като поддържа, че като насрещна страна по спора не дължи такъв. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема, че е сезиран с допустими жалби от материално легитимирани страни, които предвид разясненията, дадени с т. 24 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС, ще бъдат разгледани по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е присъдил на адвокат К. възнаграждение в размер на 500 евро за процесуално представителство пред въззивния съд и не е уважил молбите на Й. Я. К. и Б. Я. К. за допълване на основание чл. 248 ГПК на решение № 62 от 19.01.2026 г. по гр. д. № 927/2025 г. по описа на САС в частта за разноските чрез присъждане на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на възнаграждение на осъществилия тяхното процесуално представителство пред въззивната инстанция адвокат за горницата над сумата 500 евро общо до претендирания общ размер от 11 596,10 евро с доводи, че възнаграждение в размер на сумата 500 евро е съответно на осъществената от адвоката защита и на предмета на делото, който не се отличава с фактическа и правна сложност. Частните жалби са частично основателни. С въззивното решение № 62 от 19.01.2026 г. по гр. д. № 927/2025 г. по описа на САС съдът се е произнесъл по въззивни жалби на страните и потвърдил решение № 30 от 28.10.2024 г. по т. д. № 41/2022 г. по описа на Окръжен съд – [населено място] в обжалваните части, с които са присъдени обезщетения на ищците Й. Я. К. и Б. Я. К. от по 120 000 лева за всеки, дължими от ЗК „Лев Инс“ АД, и в отхвърлителната част за разликата над присъдените суми до претендиран размер от по 150 000 лева от всеки. При приложение правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право на разноски съобразно уважената част на исковете, включително за осъщественото представителство от един адвокат. Видно от преписката, а и безспорно между страните, ищците са представлявани по делото от адвокат при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА при оказана безплатна правна помощ и съдействие. Предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА в тази хипотеза, ако насрещната страна е задължена за разноските с оглед изхода на спора, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда. Задължително на основание чл. 633 ГПК за съдилищата в Република България е цитираното от въззивния съд решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/2022 г. на Съда на Европейския съюз, с което по поставено преюдициално запитване от български съд е отговорено, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, в случая Наредба 1/2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нарушава забраната на чл. 101, параграф 1 ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална уредба, включително когато не е подписан договор, поради което доводите по частните жалби, че въззивният съд е следвало да определи възнаграждение съобразно установените с наредбата минимуми са неоснователни. Обоснован е изводът на въззивния съд, че водещи при определяне на размера на възнаграждението, което ще бъде присъдено на адвоката на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, са осъществените действия от адвоката и предметът на делото, включително че предявените два субективно съединени иска се основават на общи факти – смъртта на роднина на ищците, както и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, но въпреки това определеното възнаграждение от въззивния съд според настоящия състав е занижено. Съобразявайки предмета на делото и осъществените от адвоката действия, настоящият състав на съда намира, че на адвокат К. за уважената част от исковете следва да бъде определено възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция в размер на по 1 000 евро за всеки от ищците, или общо 2 000 евро. Въззивният съд е присъдил след допълване на решението в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК сумата 500 евро, поради което с настоящото определение следва да бъде присъдена разликата от 1 500 евро с вкл. ДДС, предвид регистрацията на адвоката по ЗДДС. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение