Определение № 398 от 22.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1370/2020 г.

Производство по чл.247, чл.250 и чл.251 ГПК. С постановено по настоящето дело определение № 252/ 03.07.2020 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно определение на Софийски апелативен съд № 131 от 16.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 6159/ 2019 г. и то е отменено, след което е отхвърлено искането на С. В. М. за допускане на обезпечение на предявените от него против фондация „Инфоспейс”, [населено място], С. Г. Г. и Б. А. М. искове за сумата 50 004 лв (представляваща разлика между първоначално предявения размер на претенциите от по 50 000 лв и увеличения впоследствие размер от по 100 004 лв) чрез налагане на запор върху вземания на ответниците по банкови сметки. С молба вх.№ 5644/ 16.07.2020 г. С. В. М. е поискал да се поправи очевидна фактическа грешка в определението от 03.07.2020 г., евентуално то да бъде допълнено или тълкувано. Основава искането си на доводи, че изводите в посоченото определение са необосновани и незаконосъобразни, а разсъжденията на съдебния състав – противоречащи си и неправилни. Според него при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди е недопустимо да се съобразяват размерите, определяни по други дела в сходни хипотези. Освен това молителят поддържа, че съдът надхвърлил правомощията си, като посочил лимит на обезщетението, което можело да бъде присъдено по делото и така всъщност го решил по същество. Понеже актът от 03.07.2020 г. не съдържал диспозитив по същество, молителят претендира, че е налице очевидна фактическа грешка, която следвало да бъде отстранена чрез постановяване на такъв диспозитив. Евентуално поддържа, че определението е непълно, защото в диспозитива му следвало да бъде отразен определеният размер на обезщетението и ответниците да бъдат осъдени да го заплатят или че същото следвало да бъде тълкувано, като на съда по същество се дадат указания какъв е размерът на справедливото обезщетение. Ответните страни фондация „Инфоспейс”, [населено място], С. Г. Г. и Б. А. М. оспорват молбата. Считат, че в нея са изложени съждения, които съставляват неприемливо изразяване на негативно мнение и опит да се влиза в недопуснат от закона диалог със съда. Неоснователността на твърденията за фактическа грешка следвала от самите доводи на молителя, който не поддържал грешка относно факт, а излагал правни съждения. Нямало основание за постановяване на допълнително определение, защото актът от 03.07.2020 г. съдържал произнасяне по цялото искането за обезпечение, което било отхвърлено. Оспорват и искането за тълкуване на този акт, защото той бил ясен и безпротиворечив, а ако доводите на молителя целели проява на ирония, считат същата за неуместна. Съдът намира молбата за допустима, но за неоснователна. Очевидна фактическа грешка в постановен съдебен акт има тогава, когато формираната правораздавателна воля е неточно отразена в диспозитива му. При постановяване на определението от 03.07.2020 г. такова неточно отразяване не е налице, тъй като диспозитивът за отхвърляне на молбата съответства на изложената в мотивите правораздавателна воля, че не е налице една от предпоставките, при които се удовлетворява искане за обезпечаване на иск. Необосноваността и незаконосъобразността на изводите в определението, каквито според молителя са налице, не представляват очевидна фактическа грешка, а основания за неправилност на съдебния акт, които не могат да имат значение в производство по чл.247 ГПК. Допълване на акта също не може да бъде постановено, тъй като той съдържа произнасяне по целия заявен правен спор. Непълен е този съдебен акт, в който съдът е пропуснал да се произнесе по част от предмета делото. Предмет на настоящето дело е съществуването на правото на обезпечение в претендирания от молителя размер. С определението си касационният съд се е произнесъл по целия спорен предмет, като е намерил, че правото не е възникнало и е отхвърлил молбата изцяло. Към пълнотата на акта от 03.07.2020 г. няма отношение виждането на молителя, че в производство по молба за обезпечение на иск съдът следва да посочи в какъв размер този иск следва да бъде уважен и да осъди ответниците да го заплатят. Неоснователно е и искането за постановяване на акт, с който определението от 03.07.2020 г. да бъде тълкувано. На тълкуване подлежи този съдебен акт, от който не става ясно каква правораздавателна воля е формирал разрешаващият правния спор орган и се налага тя да бъде изяснена с допълнителен акт. Тези предпоставки не са налице, тъй като в определението от 03.07.2020 г. е посочено разбираемо, че за молителя не е възникнало претендираното от него право и че съдът решава искането му да не бъде удовлетворено. По изложените съображения Върховният касационен съд