Определение № 163 от 10.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1219/2022 г.

Производството е по чл.307,ал.1 ГПК. Образувано е по молба на С. Г. С. за отмяна на влязло в сила решение № 47 от 26.05.2020 г. по в. гр. д. № 13 /2020 г. на Търговищкия окръжен съд и решение № 517 от 18.09.2019 г. по гр.д. № 445 /2019 г. на Търговищки районен съд. С писмен отговор насрещната страна „Енерго-про Продажби“ АД твърди, че молбата за отмяна е нередовна и неоснователна, тъй като в нея не се съдържат обстоятелства, които да попадат в някое от основанията за отмяна. Настоящият състав установи следното: С решението по гр.д. № 445 /2019 г. на Т. е признато за установено, че С. Г. С. дължи на „Енерго-про Продажби“ АД сумата 15.27 лева мораторна лихва и С. Г. С. е осъдена да заплати на „Енерго-про Продажби“ АД сумата 375 лева разноски и 75 лева разноски в заповедно производство и е отхвърлен искът на „Енерго-про Продажби“ АД срещу С. Г. С. с правно основание чл.422 ГПК за установяване на задължение в размер на 310.54 лева. С въззивното решение по в. гр. д. № 13 /2020 г., чиято отмяна се иска, е потвърдено първоинстанционното решение по гр.д. № 445 /2019 г. на Т. в частта, с която С. Г. С. е осъдена да заплати на „Енерго-проПродажби“ АД сумата 375 лева разноски и 75 лева разноски в заповедно производство, както и С. Г. С. е осъдена да заплати на „Енерго-про Продажби“ АД 150 лева разноски за въззивното производство и е постановено, че в останалата част (по иска по чл.422 ГПК) решението по гр.д. № 445 /2019 г. на Т. е влязло в сила като необжалвано. В молбата за отмяна на С. Г. С. се съдържат доводи за неправилност на влезлите в сила решения, но както основателно е посочил ответникът по молбата за отмяна „Енерго-Про Продажби“ АД, населено място, в молбата липсва изложение на обстоятелства, които попадат в обхвата на което и да е от посочените в разпоредбата на чл.303,ал.1 ГПК основания за отмяна на влязло в сила решение. В молбата се съдържа и искане за спиране на изпълнително дело, чиито номер не е посочен. Не е посочен и размерът на сумата, за която се иска изпълнението да бъде спряно и не са представени доказателства за представяне на обезпечение по чл.282,ал.2,т.1 ГПК. Със свое разпореждане № 2103 /30.03.2022 г. докладчикът по делото е установил, че съгласно приетото с т.10 от ТР № 7 /31.07.2017 г. по т.д. № 7 /2014 г. на ОСГТК липсата на изложение на обстоятелства, съставляващи някое от основанията по чл.303,ал.1 или чл.304 ГПК, представлява нередовност на молбата за отмяна и че молбата за спиране на изпълнителното дело е нередовна и е разпоредил: Оставил е производството по делото без движение и е указал е на молителя С. Г. С. в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото писмена молба с един препис, която да съдържа точно и мотивирано изложение на фактически твърдения за наличие на някое от предвидените в чл.303,ал.1 и чл.304 ГПК основания за отмяна и да отстрани нередовностите в искането за спиране на изпълнително дело, които са указани, указал е на молителя С. С., че при неотстраняване на нередовностите в определения срок молбата за отмяна ще бъде оставена без разглеждане и че при непредставяне на обезпечение молбата за спиране на изпълнението ще бъде оставена без уважение. Указанията са съобщени на С. Г. С. най-късно на 26.04.2022 г., видно от върнатите съобщения (в които датата е видимо поправена). С. Г. С. е подала по пощата молба с пощенско клеймо от 03.05.2022 г., на която е поставен вх. № 3950 /04.05.2022 г., в която, както и в молбата за отмяна, молителят не твърди факти, които да се отнасят до която и да е от изброените предпоставки на предвидените в разпоредбите на чл.303,ал.1 и чл.304 ГПК основания за отмяна. В тази молба отново се съдържат твърдения за неправилност на решенията, чиято отмяна се иска, сочат се данни за изпълнително дело и за действията по него, представя се повторно препис от документ, чието значение не се пояснява и документ за наредена сума в размер на 37.50 лева като обезпечение по чл.282,ал.2,т.1 ГПК по сметка на ВКС. Съгласно приетото с т.10 от ТР № 7 /31.07.2017 г. по т.д. № 7 /2014 г. на ОСГТК на ВКС молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303,ал.1 и чл.304,ал.1 ГПК, е недопустима. Върховният касационен съд следва да се произнесе с определение, с което да я остави без разглеждане. Поради този извод не са налице и предпоставки за спиране на изпълнението. Воден от изложеното съдът