Определение № 2003 от 17.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 272/2025 г.

Настоящето произнасяне е само по молба вх. № 6464/30.03.2026 г., подадена от И. Я. В. чрез пълномощник адв. С. М. – САК, за отмяна на определение № 5485/27.11.2024 г. по ч.гр.д.№ 4598/2024 г. на ВКС, ІІ г.о. за спиране на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 296/24.10.2024 г. по в. гр. д. № 324/2024 г. на ОС – Стара Загора. Сочи се, че като последица от това определение е било спряно изп. дело № 1109/2024 г. на ЧСИ М.Д., рег. № *, образуваното по издадения в полза на молителката по въззивното решение изпълнителен лист. Молбата се основава на постановеното окончателно определение № 1416/20.03.2026 г. по настоящето гр.д. № 272/2025 г. на ВКС, ІІ г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение. По молбата, и като прецени данните по делото, съставът на ВКС, по настоящето касационно гр. д. № 272/2025 г., ІІ г.о. (по арг. от р.ІІ, т.39 от Правилата за образуване, случайно разпределение и насрочване на делата във ВКС), намира следното: По повод подадена молба по чл.282 ГПК от касатора УМБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович” АД, гр. Стара Загора, с определение № 5485/27.11.2024 г. по ч. гр. д. № 4598/2024 г. на ІІ г. о. на ВКС, е постановено спиране на изпълнението на невлязло в въззивно решение № 296/24.10.2024 г. по в. гр. д. № 324/2024 г. на ОС – Стара Загора. По подадената касационна жалба на УМБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович” АД, гр. Стара Загора, е било обазувано настоящето касационно дело гр.д. № 272/2025 г. на ВКС, ІІ г.о., и с определение № 1416/20.03.2026 г. по делото по чл.288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение № 296/24.10.2024 г. по в. гр. д. № 324/2024 г. на ОС – Стара Загора, в обжалваната част, в която искът по чл.49 ЗЗД е бил уважен за сумата 7000 лв. със законната лихва от 04.09.2019 г. Постановеното от съда спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение по чл. 282, ал. 2 ГПК е със срок - до приключване на касационното производство. С постановяване на определението по чл.288 ГПК по настоящето дело, въззивното решение в частта, в която искът е уважен, влиза в сила съгласно чл.296, т.3 ГПК. Специалните правила на чл. 282 от ГПК изключват приложението на чл. 402 от ГПК. С постановяване на определението по чл.288 ГПК, с което не се допуска касационното обжалване, отпада необходимостта от предоставяне на защитата на касатора-длъжник, както отпадат и формалните пречки за продължаване на изпълнителното производство, като законът не предвижда постановяване на нарочен акт за това, в т. ч. и за отмяна на акта за постановяване на спиране на изпълнението. Предназначението на спирането е обосновано от висящността на касационното, като правното му действие отпада с приключването им- арг. и от ТР № 2 от 24.10.2012 г. по т. д. № 2/2012 г. на ОСГТК на ВКС. За да бъде възобновено изпълнителното производство следователно, не е необходимо да се отменя определението за спиране, което е изпълнило своето предназначение. Такава е трайната практика на ВКС (определение № 5451 от 26.11.2024 г. по гр. д. № 1972/2024 г., ГК., ІІІ г. о. на ВКС, определение № 5303 от 19.11.2025 г. по к. гр. д. № 4728/2024 г., ГК., ІІ г. о. на ВКС, определение № 370 от 02.10.2019 г. по гр. д. № 4383/2018 г., ГК., ІІІ г. о. на ВКС, определение № 2064 от 22.07.2024 г. по т. д. № 307/2024 г., ТК., ІІ т. о. на ВКС и др.), която се споделя от настоящия съдебен състав, поради което молбата за отмяна на определението за спиране изпълнението на въззивното решение трябва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: